Американска война за независимост

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Джордж Вашингтон прекосява река Делауеър на 25 декември 1776 г. в изненадваща атака над хесенския наемен гарнизон разположен в Трентън, Ню Джърси. (картина от 1851 г.)

Американската война за независимост (на англ. American Revolutionary War или American War of Independence) e колониална съпротива срещу политиката на Британската империя в периода 1775–1783. Негодуванието на американците започва още от началото на колонизацията. Налагат им се данъци, които не са били обсъдени с тях. Англия не може да разбере мисълта на колониална Америка „Няма правителство – няма данъци.” Така се изразява недоволството, че в Великобританския парламент няма представители на 13те щата. Сериозните конфликти започват 1765г., когато е приложен, така наречения, Гербов данък, който облага всичко, което излиза от печатниците, включително и картите за игра. Преди него има множество насилствено приложени договореностти, осигуряващи монопола на Англия. Стоките от Новия свят се изкупуват на безценица а се продават с пъти по-скъпо.

През 1764г. се случва един малък обрат – в Бостънския залив „армия” от търговци, предвождани от Самюел Адамс обръщат корабите на Източно-индийската търговска компания, и така показват желанието си за независимост.

През 1765г. е свикан първия Континентален конгрес в Масачузец се обявява началото на официалната борба срещу метрополията. На 4 Юли 1776г. е подписана Декларацията за независимост, изготвена от Томас Джеферсън и подписана от 5те „бащи-основатели” в Либътри Хол, Филаделфия. Същата година начело на войската застава Джордж Вашингтон, който повежда поверените му войски към непрекъснати успехи и през 1781 Англия се оттегля от полето на битките, загубила най-голямата и доходоносна колония, която някога е имала. В Париж 1783г. е подписан договор, с който Съединените Американски щати се признават за пълноправна страна.

Първия президент е Джордж Вашингтон, от 1782 до 1789. Формата на управление, останала и до днес, е демократична федеративна република. Т.е. има централизирано управление, но всеки от щатите има право на собствена система от закони, която не трябва да е в разрез с решенията взети от по-горни инстанции. Централната власт е изградена на принципи, заложени още в „Духа на законите” и по-късно използвани за Великата Френска Революция. Има законодателна власт, представена от двукамарен сенат, изпълнителна власт – президент, избиран първоначално за 7, а по-късно за 5 и в съвремието 4г., съдебната власт е независима от другите две и следи за изпълнението на законите по кое да е време.

Около 40-45% от населението на колониите по това време подкрепя войната, а 15-20% са на страната на Британската корона. Верните на короната участвали вероятно с около 50 000 души по време на войната в сравнение с 250 000 на страната на подкрепящите независимост. ^[1] 30 000 германски наемни войници от Хесен участвали на страната на британците, като общият брой на германските и британски войници в Северна Америка бил 60 000 разположени на голяма площ от Канада до Флорида и повечето били назначени на служби в гарнизони, като 16 000 от тях били в Ню Йорк. ^[2]

Един от основните мотиви за войната е икономически. Колонистите били принудени да плащат допълнителни такси без да се е съгласувало с тях, приходите от които били използвани за подпомагане на военните операции на Британската империя предимно в Европа. До налагането на допълнително парично облагане колонистите не били обединени, но наложените несправедливи мерки според тях ги обединило както никога преди това срещу Британската корона. Първоначално в знак на несъгласие с политиката на империята започва бойкот на британски стоки, в последствие се стига до активни действия като известното изхвърляне на британски чай в Бостънското пристанище.

По-голямата част от верните на короната колонисти останали в Съединените щати преди и след войната (около 350 000 - 400 000 души), около 70 000 (62 000 бели и 8 000 чернокожи) или около 3% от американското населението напуснали тринайсете колонии: 46 000 отишли в Канада, 7 000 във Великобритания, а 17 000 на Карибите. В средата на 80-те години на 18-ти век до края на века малък процент се завърнали от Нова Скотия и Карибите.

[редактиране] Външни препратки

• Исторически ресурси за Американска война за независимост

[редактиране] Бележки

1. ↑ Percentage of Loyalists and Patriots: Robert M. Calhoon, "Loyalism and Neutrality" in The Blackwell Encyclopedia of the American Revolution, p. 247; number of troops: Mark M. Boatner, Encyclopedia of the American Revolution, p. 264, 663.
2. ↑ British troop strength: Black, pp. 27-29. Number of Germans hired: Boatner, pp. 424-26.