Анастас Иширков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Анастас Иширков български географ

Роден:	5 април 1868 Ловеч, днес България
Починал:	6 април 1937 София, България

Академик проф. Анастас Тодоров Иширков е български учен, географ и етнограф. Той полага основите на географската наука в България. Член на БАН (1906).

[редактиране] Живот

Анастас Иширков е роден в Ловеч през 1868 г. Следва история във Висшето училище в София (днес Софийски университет Свети Климент Охридски") През 1892г. Иширков е изпратен на специализация по славянска филология в град Лайпциг, където посещава лекциите по география при проф. Фридрих Ратцел. През август 1895 г. той завършва докторския си изпит с главен предмет география при Ратцел. След завръщането си е назначен за учител по география в София, а следващата година е изпратен от МНП в Берлинския университет, където продължава специализацията си при известния географ изследовател Фердинанд Рихтхофен.

От 1903 г. е извънреден професор в Софийския университет,, а от 1909 до 1934 г. е редовен професор в Катедрата по обща и културно-политическа география в Историко-филологическия факултет. Декан е на същия факултет нееднократно (1910-1911, 1918-1919, 1920-1921). През 1915-1916 г. е ректор на Софийския университет. Член на Българската академия на науките от 1904 г. Председател на Българското географско дружество.

Отначало Иширков работи във всички области на географската наука, а по-късно главно в областта на антропогеографията и политическата география. Особено внимание отделя на проблемите, свързани с населението и селищата на България. Като единствен професор по география, той не само чете курсове по геоморфология, климатология, хидрология и антропогеография, политическа и историческа география, но определя основните задачи и направления в развитието на тези науки. Иширков полага основите на почти всички географски дисциплини и направления на географската наука в България. Води полемика с най-известния сръбски географ Йован Цвиич, като оспорва опитите му да представи населението на по-голямата част от Македония като аморфна маса, по-близка до сърбите, отколкото до българите.

Съществуват начално училище и улица на негово име в родния му град Ловеч, както и улици на негово име в други градове като София.