Андрю Джонсън
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||
| Ред: | 17-ти президент на САЩ | |
| Вицепрезидент: | няма | |
| Срок на мандата: |
15 април 1865 – 4 март 1869 | |
| Предшестван от: | Ейбрахам Линкълн | |
| Сменен от: | Юлисис Грант | |
| Дата на раждане: |
29 декември, 1808 | |
| Място на раждане: |
Рали, Северна Каролина | |
| Дата на смъртта: |
31 юли 1875 | |
| Място на смъртта: |
близо до Елизабетън, Тенеси | |
| Първа дама: | Елайза Маккардъл Джонсън | |
| Политическа партия: |
Републиканска | |
Андрю Джонсън (Andrew Johnson) (29 декември 1808 – 31 юли 1875), е шестнадесетият вицепрезидент и седемнадесетият (15 април 1865 – 4 март 1869) президент на САЩ, поема президентството след успешното покушение срещу Ейбрахам Линкълн.
Джонсън управлява по време на Реконструкцията, последвала Гражданската война в САЩ. Снизходителното отношение към победените отцепници от една страна, а от друга страна наложеното от него вето на законите за гражданските права го вкарват в тежък конфликт с републиканците. Той води до там, че Камарата на представителите го импийчва (отстранява от длъжност) през 1868 година – той е първият в историята президент, който е "импийчнат". Впоследствие, благодарение само на един глас повече при гласуването в Сената на САЩ, е обявен за невинен.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Джонсън е роден на 29 декември 1808 г. в Рали, Северна Каролина в семейството на Джейкъб Джонсън и Мери Макдонъф. Когато е на 4 години, баща му почива. На 13 години той постъпва като шивач, но избягва в Грийнвил, Тенеси през 1826 г., където продължава да се занимава с шивачество. Той никога не е посещавал каквото и да било училище - исторически е доказано, че жена му го е учила да чете и пише.
[редактиране] Ранна политическа кариера
Джонсън служи като член на градския съвет в Грийнвил от 1828 г. до 1830 г. и е кмет на града от 1834 г. до 1838 г. Бил е член на щатската Камара на представителите (1835–1837 и 1839–1841). Избран е за щатския Сенат през 1841 година, а след това от името на Демократическата партия е конгресмен пет последователни мандата в Камарата на представителите (1843–1853).
[редактиране] Политически възход
След като е губернатор на Тенеси от 1853 до 1857), Джонсън не търси преизбиране и е избран в Сената на САЩ от 1857 г. до 1862 г., когато подава оставка. По времето, когато се отделят щати и образуват Конфедерацията, Джонсън е единствения сенатор от отцепилите се щати, който продължава дейността си в Конгреса. Джонсън е назначен за военен управител на Тенеси през 1862 година.
[редактиране] В Белия Дом
Той е избран за вицепрезидент на САЩ в двойка с Ейбрахам Линкълн през 1864 година и встъпва в длъжност на 4 март 1865 година. Той става президент на САЩ на 15 април 1865 година, след смъртта на Линкълн. Той е първият вицепрезидент, който встъпва в президентска длъжност след убийство на президента и третият, който получава тази длъжност поради смърт на титуляра.
[редактиране] Импийчмънт
Конгресът и Джонсън спорят по един доста публичен начин за Възстановяването: процедура, чрез която отцепилите се южни щати ще бъдат приети отново в Съюза. Джонсън е воден от желанието за много бързо възстановяване на привилегиите на бунтовническите щати. Това води до сблъсък с идеите на голяма група конгресмени, които многократно преодоляват ветото на Джонсън и назначават временни правителства в щатите, водени от военни, като по този начин се цели приемането на законите за гражданските права и така се налага волята на Конгреса на САЩ, който, разбира се, е изцяло доминиран от Севера. Публичните критики на Джонсън към конгреса водят до там, че започва да се говори за негов импийчмънт.
На 21 февруари 1868 г. Джонсън уведомява Конгреса, че е освободил Едуин Стантън от поста военен министър и го замества с временно назначение – генерал–адютант Лоренцо Томас. Това е явно нарушение на Закона за структурата на кабинета, от 1867 г., който забранява на президента да освобождава членове на собствения кабинет, ако те са били назначени със съгласието на Конгреса, освен ако самият Конгрес не одобри освобождаването. Този закон е приет от Конгреса с ясната идея да се защити поста именно на Стантън. В него се казва, че „всяко лице, което е на гражданска служба и което е назначено след съвета и одобрението на Сената, има право да запази службата си до момента, в който неговия заместник не бъде одобрен по същия начин и е квалифициран колкото него.”. Това премахва предишната неограничена власт на президента да уволнява който и да било член на правителството по своя собствена преценка. Първоначално Джонсън налага вето на закона, като го обявява за противоконституционен, но Конгреса събира изискваното мнозинство от 2/3 и преодолява ветото, за да влезе законът в сила. Години по-късно (1926), с решение на Върховния съд, законът е обявен за противоконституционен.
В Сената и Камарата на представителите започва разпален дебат. Лоренцо Томас се опитва да се нанесе в кабинета на Стентън, а последният го арестува. Три дни след уволнението на Стантън Камарата приема резолюция за импийчмънт на президента поради „изключителни престъпления и по-малко злодеяния”. И преди всичко заради умишленото нарушаване на Закона за структурата на кабинета, а това е нарушение на правото на страната, което Джонсън се е заклел да спазва и пази.
На 5 март 1868 година е съставен съд за импийчмънт в Сената, който има за цел да изслуша и разгледа обвиненията. Подготвени са 11 обвинения и процедурата продължава 3 месеца. Защитата на Джонсън се опира на разпоредба в Закона за структурата на кабинета, според която настоящите министри (секретари) ще запазят постовете си до изтичането на мандата на президента, който ги е назначил. След като Линкълн е назначил Стантън, то това означава, че законът се прилага по описания начин за него. При гласуването в Сената за „виновен” са 35 сенатори, а за „невинен” 19, с което не достига един глас, за да бъде отстранен от длъжността си. Има две гласувания в сената: първото е на 16 май 1868 г. по 11 обвинения, а по останалите десет обвинения - на 26 май.
Джонсън е първият президент, подложен на импийчмънт, до импийчмънта на Бил Клинтън на 19 декември 1998 г.
| Ейбрахам Линкълн | >>> | президент на САЩ (15 април 1865— 4 март 1869) | >>> | Юлисис Грант |
