Берген

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Берген.

Берген

Данни

Население:

243 960 (2006)

Геогр. положение:

60° 22' сев. ш.

5° 24' изт. д.

UTC:

Кмет

Моника Меланд

Уеб адрес на града

www.bergen.kommune.no

Берген (на норвежки Bergen, произношение на местния диалект Бергън) е град в Югозападна Норвегия, център на фюлке Ходалан. Разположен е на брега на Норвежко море. Основан е през 1090 от Улаф Хюре и служи за столица на Норвегия до 1299. Население 243 960 души от преброяването на 1 октомври 2006 г. Берген е вторият по големина град в страната.

Градът е разположен на югозападното крайбрежие на Норвегия, в Ходалан. Берген е заобиколен от група планини известна с името "седемте планини" (de syv fjell), въпреки, че броят на планините е въпрос на дефиниция. Градът е признат за неофициална столица на областа известна като Западна Норвегия, както и за официален път към норвежките фиорди. Берген има вътрешно пристатище, което се явява не съмо най-голямото в страната, но и едно от най-големите в Европа обработващо над 50% от товарите в Норвегия според пристанищната компания ^[1].

[редактиране] История

Берген е основан от Улав Шире през 1070 г. и е столица на Норвегия до 1299 г. До края на 13 век, Берген е и част от Хансийския съюз на градовете с търговски монопол над Балтийско море. Основният търговски ресурс на града по това време е рибата треска, чийто улов започва от 1100 г. Германските хансийски търговци са живеели в отделна част от града, където се е говорил долносаксонски език, и са притежавали специални права за търговия с рибарите от Берген. В наши дни, част от автентичната атмосфера на германския квартал е запазена в пристанищната зона Брюген - обявена за част от световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО.

През 1349 г., Черната смърт се разпространява в Норвегия, от английски кораб, акустирал на бергенското пристанище. През 15 век, градът е неколкократно атакуван от виталианците, като през 1429 г. те опожаряват двореца и голяма част от града. През 1536 г., кралят принуждава германските търговци да вземат норвежко гражданство или да напуснат града, с което се слага официално краят на немското влияние. През 1665 г., пристанището на Берген се превръща в кървава арена на битка между английски кораби и подкрепяните от градския гарнизон холандски кораби. През 15 и 16 век, Берген се превръща в най-големия град в Северна Европа и остава най-големия норвежки град до развитието на Осло през 1850. Въпреки това до 1789 г. Берген запазва монопола си върху търговията в северна Норвегия.

През 1916 г., части от центъра на града са разрушени от пожар, последният от много през цялата история на града. По време на Втората световна война, на първия ден от германската инвазия на 9 април 1940 г., градът е окупиран след кратко стражение между германските кораби и норвежката артилерия. На 20 април 1940 г., по време на окупацията, холандски кораб натоварен с 120 тона експлозиви се взривява на пристанището, убивайки над 150 души и разрушавайки исторически сгради. Берген е подложен и на съюзническа бомбардировка, насочена към германските военни обекти. При тази операция загиват над 100 души.

През 1972 г., Берген е обединен със съседните общини (Орна, Фона, Лаксевог и Осоне), и е издигнат до статут на областен град, при което са оформени и съвременните му граници.

[редактиране] Администрация

[редактиране] Климат

Берген е известен с обилните си валежи, откъдето идват и прякорите на града - Градът на дъжда, Сиатъл на Европа. Дъждът допринася за голяма част от общото годишно количество паднала вода (2250 mm). Берген е един от най-топлите градове на Норвегия, благодарение на течението Гълфстрийм. Температури от 10°C, съчетани с дъжд могат да се наблядават както през януари, така и през юли. Най-високата температура, записана някога в града е 31,8°C през 1947 г., докато най-ниската е -16,3°C през 1987.