Норвегия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Kongeriket Norge Noreg


(иформация)	(иформация)

Национален девиз: Alt for Norge (Всичко за Норвегия)

Официален Език

Норвежки Букмол(Bokmål) и Нюнорск(Nynorsk), (плюс Сами (Sami) в шест градски общини).

Jens Stoltenberg

Стуртинге

Площ
— Общо
— % вода

на 66то Място
386 000 км²
5,1%

Население
— Общо (2004)
— Гъстота

на 114то място
4 577 457
14/км²

Независимост
— Обявлена
— Призната

Отделение от Швеция
7 юни, 1905
26 октомври, 1905

Валута

1 Крона = 100 øre

Часова зона

UTC +1

Национален Ден

Конституционен Ден, 17 май, 1814

Национален Химн

Ja, vi elsker dette landet

Internet TLD

.NO

Телефонен Код

Кралство Норвегия е скандинавска страна, намираща се на запад от Швеция. Страната има много продълговата форма и също има обширен бряг покрай Атлантическия океан, където се намират прочутите норвежки фиорди. Освен с Швеция, страната граничи с Русия и Финландия. Близките островни територии Свалбард и Ян Майен са под норвежки суверенитет и Норвегия ги смята за част от кралството си, като в същото време острова Буве в Южноатлантическия океан и остров Петър I в Южния Тихи Океан са норвежки васали и не се смятат за част от кралството. Освен това, Норвегия има претенции за Земя Кралица Мод в Антарктида.

[редактиране] История

Основна статия: История на Норвегия

Епохата на викингите (IX — XI век) е време на национално обединение и разширение. Норвежкият кралски род окончателно изчезнал през 1387 г. и страната навлязла в период на обединение с Дания, като през 1450 г. това обединение било узаконено с договор. Това било началото на период, известен в Норвегия като „400-годишната нощ“ — Норвегия била по-слаба страна от Дания. След като Дания-Норвегия взела страната на Наполеон, Норвегия била отстъпена на кралство Швеция през 1814 г. Норвегия изработила своя собствена конституция, обявила независимостта си, и избрала своя собствен крал на 17 май 1814 г. След кратка война с Швеция, Норвегия била накарана да влезе в съюз с шведите, политически глава на който бил шведския крал. Норвегия обаче запазила конституцията и независимите си институции, с изключение на чуждестранните си служби.

Растящото недоволство у норвежците растяло през XIX век докато най-накрая съюзът не се разпаднал през 1905 г. Норвежкото правителство предложило престола на датския принц Карл. Проведен бил референдум, който одобрил създаването на монархия, и парламентът единодушно го избрал за крал. Той приел името Хокон VII — името на средновековните крале на независимата Норвегия.

[редактиране] Политика

Основна статия: Политика на Норвегия

Норвегия е конституционна монархия с парламентарна правителствена система. Функциите на краля са най-вече церемониални, но той има влияние в качеството си на символ на националното единство. Въпреки че конституцията от 1814 г. гарантира силна изпълнителна власт на краля, тя е почти винаги упражнявана от Държавния съвет в името на краля (Кралския съвет). Държавният съвет или кабинет се състои от министър-председател и неговия съвет, които се назначават от краля. От 1884 г. парламентаризмът осигурява това, че кабинетът трябва да има подкрепата на парламента, така че назначаването от страна на краля е просто формалност.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Норвегия

Норвегия е разделена на 19 административни области, наречени фюлке (ед. ч. fylke, мн. ч. fylker), и на 434 градски общини (kommuner).

[редактиране] География

Карта на Норвегия

Основна статия: География на Норвегия Пейзажът е главно неравен и планински, покрит от ледници, и брегът, дълъг повече от 20 000 км, е набразден със стръмно наклонени протоци, известни като фиорди, и също многобройни острови. Норвегия е също позната като „Земята на полунощното слънце“ поради това, че част от страната лежи над Северната полярна окръжност, където през лятото слънцето не залязва, а през зимата повечето от долините остават тъмни за дълги периоди.

Норвегия се разпростира в Атлантическия океан по цялата си дължина, оградена от три различни морета: Северно море на Югозапад и неговия голям проток Скагерак (Skagerrak) на Юг, Норвежко море на Запад и Баренцово море на Североизток. Най-високата точка в Норвегия е Глитертинд (Galdhøpiggen) с 2 469 м.

Норвежкият климат e средно умерен, особено покрай брега, под влиянието на Гълфстрийм. Вътрешният климат може да бъде по-суров, а на Север се намират по-субарктични условия.

[редактиране] Икономика

Основна Статия: Икономика на Норвегия

Икономиката на Норвегия е процъфтяваща сплав от благосъстоятелен капитализъм, където свободния пазар се съчетава с правителствена намеса. Правителството контролира ключови области, като например жизненоважния нефтен сектор (чрез широкомащабни държавни предприятия). Страната е осигурена с природни ресурси — нефт, риба, горски площи и минерали — и разчита най-вече на своята нефтена продукция и на международните цени на нефта; през 1999 г. 35% от износа на страната е бил на нефт и природен газ. Само Саудитска Арабия и Русия изнасят повече нефт от Норвегия. По-големи отрасли на стопанството на Норвегия са:хидроенергетика, металургия, корабостроене, локомотивостроене, дърводобив и дървопреработване, рибоконсервна и рибопреработваща промишленост, производство на маргарин.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Норвегия

Норвегия има население от около 4,6 милиона души, което нараства с 0,4% годишно (оценка юли 2004). Етнически повечето норвежци са от северногермански (нордически) произход. Малки по численост фински малцинства живеят на север. Саамите, коренните жители на Норвегия, традиционно населяват северните части на Норвегия, Швеция, Финландия и Русия.