Богдан Филов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Богдан Филов български учен, археолог и политик
Роден:	9 април 1883 Стара Загора, днес България
Починал:	1 февруари 1945 София, България

Богдан Димитров Филов е български археолог, изкуствовед и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943 г.) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944 г.). Член на Масонска Ложа "Светлина".

Богдан Филов е учен с важни приноси в археологията и историята на античното изкуство. Филов е до голяма степен отговорен за включването на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия.

[редактиране] Биография

Роден в Стара Загора, в семейството на подполк. Димитър Филов и Елисавета Сахатчиева от Карлово, Богдан Филов учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа мъжка гимназия в София (1900 г.). Следва с българска държавна стипендия класическа филология във Вюрцбург (1901 г.) и Лайпциг (1902-1903 г.) и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.). След 1906 г. работи в Народния археологически музей в София, специализира археология и нумизматика в Бон, Париж и Рим (1907-1909 г.).

Богдан Филов поставя началото на археологическите разкопки в Хисаря през 1909 г. От 1910 г. до 1920 г. е първият българин - директор на Народния музей. Провежда първите археологически проучвания на античния град Кабиле през 1912 г. По време на войните 1912—1918 г. Богдан Филов предприема три научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония, спасява и разкрива паметници на културата [1], води дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата.[2]

От 1914 г. Богдан Филов е избран за хонорован доцент, а от 1920 г. - за редовен професор по археология в Софийския университет, където преподава до 1941 г. Основател и пръв директор на Българския археологически институт в София, (1920-1940 г.) Той проучва и обнародва богатия тракийски могилния некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931 г.) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933). През 1929 г. е избран за действителен-член на БАН, т.е., академик, а през 1937 г. - и за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до септ. 1944 г.

През 1938 г. Филов е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от февруари 1940 г., с указ на Царя - оглавява Министерския съвет. На 1 март 1941 г. той подписва във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт (Берлинския пакт). Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща на България. На 12 декември 1941 г. ръководеното от него правителство обявява "символична война" на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1944 г.

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от НС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Богдан Филов е регент почти до Девето-септемврийския преврат - когато на 7 септември 1944 г. подава оставка. След тримесечно пленничество в Съветския съюз, е съден и осъден на смърт от т.нар. Народен съд. Екзекутиран е заедно с другите регенти и министри от периода 1940-1944 на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото му имущество е конфискувано от "народната власт".

Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд през 1996

[редактиране] Библиография

• Bogdan Dimitrov Filov, Die Legionen der Provinz Moesia von Augustus bis auf Diocletian (Klio-Beiheft 6), Leipzig 1906; (Aalen 1963 2)
• Bogdan Filov, Erosstatue aus Nicopolis ad Istrum, Berlin 1910
• Богдан Филов, Антични паметници в Народния музей, 1912
• Богдан Филов, Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България, 1912
• Богдан Филов, Софийската църква „Св. София“, София 1913
• Богдан Филов, Римското съкровище от Николаево, – ИБАД ІV, С. 1914, 1-48.
• Bogdan Filov, Early Bulgarian Аrt, Berne (P. Haupt) 1919
• Bogdan Filov, L'ancien art bulgare (Librairie F. Alcan), Paris 1922
• Богдан Д. Филов, Старобьлгарското изкуство, С. 1924; 1993(пре-издание)
• Bogdan D. Filow, L'art antique en Bulgarie, Sofia 1925
• Bogdan Filov, Les miniatures de la Chronique de Manassès à la Bibliothèque du Vatican (Cod. vat. slav. II) par Bogdan D. Filow, traduit sur le manuscrit bulgare par Tatiana E. Kirkova; avec 40 planches en phototypie et 4 planches en couleurs (Musée National Bulgare), Sofia 1927
• Богдан Филов, Миниатюрите на Манасиевата хроника във Ватиканската бибилотека, С. 1927
• Богдан Филов, Старобългарска църковна архитектура, 1930
• Bogdan Filov, Grabhügelfunde aus Duvanlii in Südbulgarien, Berlin 1930
• Богдан Филов, Римското владичество в България, 1931
• Богдан Филов, Първите десетилетия на съвременното българско изкуство, С. 1932
• Bogdan Filov, Geschichte der altbulgarischen Kunst bis zur Eroberung des bulgarischen Reiches durch die Türken, W. de Gruyter & co, Berlin - Leipzig 1932
• Богдан Филов, Надгробните могили при Дуванлий в Пловдивско. При сътрудничеството на Иван Велков и Васил Миков, С. 1932
• Богдан Филов, Кръглата Преславска църква и нейните предшественици, С. 1933
• Богдан Филов, Софийската църква „Св. Георги", С. 1933
• Богдан Филов, Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра, С. 1934
• Богдан Филов, Надгробните могили при Дуванлий в Пловдивско, 1934
• Богдан Филов, Куполните гробници при Мезек, 1937
• Bogdan Filov, The Beehive Tombs of Mezek – Antiquity XI, Oxford 1937, 300-305.
• Bogdan Filov, Bulgariens Weg. Die Außenpolitik der bulgarischen Regierung. Bulgariens Beitrag zur Errichtung der neuen Ordnung (Hofdruckerei), Sofia 1942
• Богдан Филов, Идеите и делата на днешния безпартиен режим С. 1942
• Богдан Филов, Дневник /под общата редакция на Илчо Димитров/ (Изд-во на Отечествения фронт), С. 1986; 1990
• Богдан Филов, Пътувания из Тракия, Родопите и Македония - 1912-1916 /съставител Петър Петров (Унив. Изд-во «Св. Климент Охридски»), С. 1993
• Богдан Филов, Софийската църква "Св. Георги" / Софийската църква "Св. София", С. 2005.

[редактиране] Литература

• В. Митаков, Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов (редактор Райчо Радулов, изд. "Труд"), С. 2001
• П. Петров, Пътуване на Богдан Филов в Македония през 1916 г. — Военно истор. сборник, 1991, № 3[3]
• Е. Паунов, Кой бе Богдан Филов: Негова кратка био- и библиография - Анали, том I, № 1, София 1994, 82-93, 4 табл.
• Димитър Овчаров, Богдан Филов и българската средновековна археология – Минало ІІІ, № 2, София, 29-33.
• Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Любомир Милетич	>>>	председател на БАН (1937— 1944)	>>>	Димитър Михалчев
Георги Манев	>>>	министър на народното просвещение (14 ноември 1938— 11 април 1942)	>>>	Борис Йоцов
Георги Кьосеиванов	>>>	министър-председател (15 февруари 1940— 14 септември 1943)	>>>	Добри Божилов
Иван Багрянов	>>>	и.д. министър на земеделието и държавните имоти (4 февруари 1941— 15 февруари 1941)	>>>	Димитър Кушев
Иван Попов	>>>	министър на външните работи и изповеданията (11 април 1942— 14 септември 1943)	>>>	Сава Киров