Божествена комедия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Божествена комедия (итал. Commedia, по-късно Divina Commedia) е поема,написана от Данте Алигиери в периода 1308 - 1321 г.
[редактиране] Структура и сюжет
Божествена комедия е съставена от три части, Inferno(Ад), Purgatorio (Чистилището) и Paradiso (Рай), съставени съответно от 34, 33 и 33 песни. Първа част, Ад, е несъмнено най-популярната и често се публикува под заглавието Дантевият Ад. Като част от цялото произведение първа песен служи като въведение към цялата Божествена комедия, правейки всяка част с дължина от точно 33 песни. Числото 3 е важно, символизирано от дължината на всяка част (също така три е и святото число на тройцата и начинът на създаване на римата е, според много критици, за да се подскаже, че за да продължи напред, човек трябва да се върне назад). Това, че сборът на песните е точно 100, също не е случайно.
Поетът разказва в първо лице пътешествието си през трите реалности на отвъдното, продължаващо през Страстната седмица през пролетта на 1300. Неговият водач през Ада и Чистилището е латинският поет Виргилий, автор на Енеида, а през Рая е Беатрис Портинари|Беатрис, дантевия идеал за перфектната жена. Беатрис е истинска флорентинка, с която той се запознал в детството си и на която се възхищавал от далече.
[редактиране] Ад
Поемата започва в разпети петък в годината 1300, "По средата на жизненият ни път" (Nel mezzo del cammin di nostra vita), на фона на музикалното ре. Данте е тридесет и пет годишен, на половината на библейски разрешените 70 години (Псалм 90:10), изгубен в тъмна гора (вероятно алегорично съзерцавайки своето самоубийство за което се смята "гората" в песен XIII), нападнат от зверове (лъв, леопард и вълчица; алегорично изображение на изкушението към грях) той не може нито да им избяга нито да намери "прекият път" (diritta via) към спасението (символизирано от слънцето зад планината). Съзнавайки че се съсипва, че пропада на "дълбоко място" (basso loco), където слънцето е безмълвно ('l sol tace), Данте е в крайна сметка спасен от Виргилий след като любимата му Беатрис се е застъпила за него (Песен II) и той и Виргилий започват своето пътешествие в подземният свят.
Данте преминава през Портата на Ада, над която е написана известната фраза, "Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate" или "Надежда всяка тука оставете, всички вие що пристъпвате тук". Преди съвсем да са навлезли в Ада, Данте и водачът му виждат Опортюнистите, души на хора, които през целият си живот не са извършили нищо, нито добро нито зло. Смесени с тях са Изгнанниците, които не са взели страна в Бунта на Ангелите (сред тях Данте разпознава или папа Селестин V или Понтий Пилат; текста е двусмислен). Тези души нито са в Ада нито са извън него, но живеейки на бреговете на Ахерон, тяхното наказание е вечно да гонят едно знаме и да бъдат гонени от оси и стрършели, които непрекъснато ги жилят докато личинки и други насекоми пият от техните сълзи и кръв. Това символизира жиленето на тяхната съвест.
