Васил Попович

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Васил Попович български писател

Роден:	18 октомври 1833 Браила, Румъния
Починал:	7 август 1897 София, България

Васил Попович е български писател.

[редактиране] Живот в дати

1833, 18 октомври - в Браила се ражда Васил (Василаки) Попович. Родителите му са изселници от Ямболско.
1841-1845 - посещава румънско училище.
1846-1848 - посещава българско училище в родния си град.
1848-1850 - писар в английското консулство в Браила и Галац.
1851-1856 - ученик в киевската Втора гимназия.
1853-1856 - Кримската война. Вероятно участие като доброволец във военните действия заедно с брат му Константин (Костаки) Попович (1821 - 1876).
1857 - студент в Киевския университет. Прекъсва и се връща в Браила.
1858-1861 - студент в Московския университет. Редактира първия брой на сп. "Братски труд". Първи публикации.
1859 - публикува "Откъс от разказите на моята майка. Разходка до лозето", "Монолог или мисли на владиката Иларион..."
1861 - завръща се в Браила, помага на в издаването на “Дунавски лебед” в Белград.
1861/2 - 1864 - учител в Централното българско училище в Болград.
1865 - 1871 - живее в Браила. Учителства, сътрудничи на периодичния печат, участва в театралните представления на Войниковата трупа.
1869 - на учредителното събрание на Българското книжовно дружество е избран за дописен член.
1870 - публикува комедията "Наяве и насъне все то или списателски истерики".
1871 - публикува статията "Нещо за новата картина на г. Н. Павлович "Аспарух".
1872 (?) - 1874 - учител във Велес.
1874-1877 (1879) - учител в Пловдив.
1879-1884 - учител във Военното училище в София.
1879 - публикува "Детска гусла".
1880 - избран за народен представител във Второто обикновено народно събрание.
1881 - учител по български език на княз Александър Батенберг.
1883 - член на Учебния съвет към Министерството на народното просвещение.
1883 - публикува "За звуковете. Конспект из етимологията на новобългарския език". Повестта "Беше" е печатана като подлистник на в. "Балкан".
1884 - избран за редовен член на Българското книжовно дружество.
1888 - публикува драмата "Примерните родители срещу примерните си деца".
1889-1891 - училищен инспектор в Самоков.
1896 - публикува драмата "Пролетариите или трай коньо за зелена трева".
1897, 7 август - умира в София.