Веселин Ханчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Веселин Симеонов Ханчев български писател

Роден:	4 април 1919 Стара Загора, България
Починал:	4 ноември 1966 София, България

Веселин Симеонов Ханчев (4 април 1919, Стара Загора — 4 ноември 1966, София) е български поет, публицист и драматург от 20 век.

[редактиране] Биографични бележки

Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–45), литературен уредник (1938–43) във в. „Литературен глас“, началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949–51) и в Сатиричния театър в София. Редактор (от 1958) в сп. „Пламък“ и в Българска кинематография. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–64) и Париж (1964–66).

За пръв път печата през 1934. Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен глас“, след 1944 — на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (1936–39), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Xанчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ — лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. Xанчев е автор на пиеси — „Злато“, „Отровен хляб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан (1961), творби от френски и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.