Унгарски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Унгарски език
magyar |
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Унгария и някои облсти на Румъния, Словакия, Украйна, Сърбия, Хърватска, Австрия и Словения | |
| Район | ||
| Общ брой говорещи: | 14 500 000 | |
| Класификация | Уралски Угро-фински Угърски Унгарски |
|
| Официално положение | ||
| Официален език на: | Унгария | |
| Контролиран от: | — | |
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | hu | |
| ISO 639-2 | hun | |
| ISO/DIS 639-3 | HNG | |
|
|
||
Унгарският език е угро-фински език, нямащ нищо общо с останалите езици от Централна Европа. Като един от малкото модерни европейски езици, които не принадлежат на индоевропейското езиково семейство, той винаги е представлявал голям интерес за езиковедите. Говорен е в Унгария и от унгарските малцинства в седем съседни държави. Унгарското име за езика е magyar [ˈmɒɟɒr̪].
Има около 14,5 милиона говорящи, от които 10 милиона живеят в днешна Унгария. Около три милиона живеят в области, отстъпени от Унгария след Първата Световна Война. От тези най-голямата група живее в Румъния, където има приблизително 1,4 милиона унгарци, особено в Трансилвания (Erdély), включително окръзите Харгита (Hargita), Муреш (Maros) и Ковасна (Kovászna). Останалите унгароговорещи малцинства се намират в Словакия, Украйна, Сърбия, Хърватска, Австрия и Словения, а също така има и около милион души разпръснати из други части на света (виж Географско разпространение).
Съдържание |
[редактиране] Класификация
Унгарският е член на угърските езици, които са подгрупа на угро-финските езици, които пък от своя страна са клон на уралските езици. Сходства между угърските и финските езици са били забелязани през седемдесетте години на седемнайсети век и установени, заедно със сходствата между всички езици от уралското семейство, през 1717, въпреки че класификацията на унгарския продължила да бъде въпрос на политически спорове през осемнайсети и деветнайсети век. Днес уралското семейството се смята за един от най-добрите примери за голямо езиково семейство заедно с индоевропейското и австронезийското.
[редактиране] Звукови съответствия
Има многобройни правилни (то ест такива, които се извършват по определени правила) звукови съответствия между унгарския и останалите угърски езици. Например унгарското á [aː] съответства на хантийското [o] в определени случаи, унгарското h [h] отговаря на хантийското [x], докато унгарското крайно z [z] съответства на хантийското крайно [t]. Например сравнете унгарската дума ház [haːz] „къща“ с хантийската [xot] „къща“, и унгарската száz [saːz] „сто“ с хантийското [sot] „сто“.
Отдалечеността между угърските и финските езици е по-голяма, но съответствията са също правилни. Родството става по-очевидно, когато се сравняват всичките угърски езици с всичките фински езици, защото тогава индивидуалните особености се виждат по-добре, но тук ще сравним само унгарски с фински.
- Финското [p] съответства на унгарското [f]:
| Фински | Унгарски | значение |
|---|---|---|
| [puː] | [fɒ] | „дърво“ |
| [purki] | [forr] | „снежна вихрушка“ |
- Финското [k] отговаря на унгарското [k], когато е пред предни гласни
| Фински | Унгарски | значение |
|---|---|---|
| [keri] | [keːrɛg] | „кора“ (дървесна) |
| [kyːnel] | [køɲɲ] | „съзла“ |
- Финското [k] съответства на унгарското [h], когато е пред задни гласни
| Фински | Унгарски | значение |
|---|---|---|
| [kota] | [haːz] | „къща, колиба“ (хантийски [xot]) |
| [kala] | [hɒl] | „риба“ |
- Финското [t] отговаря на унгарското [t] в началото на думата
| Фински | Унгарски | значение |
|---|---|---|
| [tunte-] | [tud] | „зная“ |
| [talvi] | [teːl] | „зима“ |
- Финското [l] съответства на унгарското [l]
| Фински | Унгарски | значение |
|---|---|---|
| [kuole-] | [hɒl] | „умирам“ |
| [lintu] | [luːd] | „птица, гъска“ |
Това са само мостри, но дори и в малия брой думи по-горе, други правилни съответсвия са очевидни като финското [nt] и унгарското [d] в „зная“ и „птица/гъска“.
[редактиране] Географско разпространение
Унгарски се говори в следните държави:
| Държава | Говорещи |
|---|---|
| Унгария | 9,546,374 (преброяване през 2001) |
| Румъния (главно в Трансилвания) |
1,443,970 (преброяване през 2002) |
| Словакия | 520,528 (преброяване през 2001) |
| Сърбия (главно във Войводина) |
285,000 (преброяване през 2002) |
| Украйна (главно в Закарпатия) |
149,400 (преброяване през 2001) |
| Канада | 75,555 (преброяване през 2001) |
| Израел | 70,000 |
| Австрия | 22,000 |
| Хърватска | 16,500 |
| Словения | 9,240 |
Говорещи унгарски има също така и в Аржентина, Австралия, Белгия, Бразилия, Канада, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Холандия, Италия, Швейцария, Обединеното Кралство, Съединените щати, Венецуела и в други части на света, които добавят още около един милион говорещи.
[редактиране] Официално положение
Унгарският е официалният език на Унгария и следователно един от официалните езици на европейския съюз.
Унгарският е също така и един от официалните езици на Войводина и официален език на три градски общини в Словения (Ходош/Ходос, Добровник/Добронак и Лендава/Лендва) заедно със словенския.
Унгарският е признат като малцинствен или регионален език в Австрия, Хърватска и Словакия.
В Румъния и Словакия той е официален език на местно равнище във всички комуни, градове и общини, където етническата група на унгарците наброява над 20% от населението.
[редактиране] Диалекти
Диалектите на унгарския, установени от Етнолог, са: Алфолд, Западнодунавски, Дунавко-тиски, Североизточен унгарски, Северозападен унгарски, Секейски и Западен унгарски. Тези диалекти в повечето случаи са взаимно разбираеми. Унгарският Чанго диалект, който не е описан от Етнолог, е говорен главно в Окръг Бакъу, Румъния. Малцинството чанго е било напълно изолирано то другите унгарци и затова тези хора са запазили диалект силно наподобяващ средновековен унгарски.
[редактиране] Фонология
В унгарския има 14 гласни звука и 25 съгласни звука.
Дължината на сългасните също е смислоопределяща в унгарския. Повечето от съгласните звуци могат да се удвояват.
Основното ударение винаги е на първата сричка от думата. Понякога има и вторично ударение, падащо на други срички, особено при сложните думи, например "viszontlátásra" (довиждане), което се произнася /ˈvisontˌlaːtaːʃrɒ/.
Хармонията между предни и задни съгласни е важна черта от унгарската фонология.
[редактиране] Гласни
Гласните звуци могат да се групират по двойки от дълги и къси гласни. Тези двойки имат сходно произношение и се различават само по продължителността на звука, с изключение на двойките a/á и e/é, които се различават и по затвореността си и по дължината си.
| Фонема | Обичаен начин на изписване |
|---|---|
| /ɒ/ | a |
| /aː/ | á |
| /o/ | o |
| /oː/ | ó |
| /u/ | u |
| /uː/ | ú |
| /ɛ/ | e |
| /eː/ | é |
| /i/ | i |
| /iː/ | í |
| /ø/ | ö |
| /øː/ | ő |
| /y/ | ü |
| /yː/ | ű |
Oколо една трета от унгарците произнасят и една петнайсета гласна /e/, изписан като е, идентично на изписването на фонемата /ɛ/. Две трети от унгарците обаче не различават тази гласна и происнасят буквата е винаги като /ɛ/.
[редактиране] Съгласни
| Фонема | Обиачен начин на изписване |
|---|---|
| /p/ | p |
| /b/ | b |
| /t/ | t |
| /d/ | d |
| /c/ | ty |
| /ɟ/ | gy |
| /k/ | k |
| /g/ | g |
| /f/ | f |
| /v/ | v |
| /s/ | sz |
| /z/ | z |
| /ʃ/ | s |
| /ʒ/ | zs |
| /j/ | j, ly |
| /h/ | h |
| /ts/ | c |
| /dz/ | dz |
| /tʃ/ | cs |
| /dʒ/ | dzs |
| /l/ | l |
| /r/ | r |
| /m/ | m |
| /n/ | n |
| /ɲ/ | ny |
Всяка съгласна има и дълга версия, дългата версия се изписва чрез удвояване на буквата, например: bb, pp, ss, и т. н. В случая на графеми, състоящи се от повече от една буква, се удвоява само първия знак: ccs, ddzs, ddzs, ggy, lly, nny, ssz, tty, zzs.
Буквите ch, q, w, x, y се срещат само в чужди думи и някои стари фамилни имена. Те се произнасят съответно като /h/ (или /x/), /k/, /v/, /ks/ и /j/ (или /i/). Някои унгарски фамилни имена са изписвани със запазване на по-стари форми на унгарския правопис, несъответстващ на днешния правопис, примерно пише се Kossuth, Széchenyi, Kiss, Tóth, но се произная като Kosut, Szécsényi, Kis, Tót.
Най-важни вариации (алофони) на съгласните са:
- /n/ става /ŋ/ пред g и k
- /j/ става /ç/ след p, t и k на края на думата
- /h/ на края на думата в някои думи не се произнася
- /h/ понякога става /x/ или /ɦ/
[редактиране] История
[редактиране] Граматика
В унгарската азбука има 44 букви: a, á, b, c, cs, d, dz, dzs, e, é, f, g, gy, h, i, í, j, k, l, ly, m, n, ny, o, ó, ö, ő, p, q, r, s, sz, t, ty, u, ú, ü, ű, v, w, x, y, z, zs. Буквите q, w, x, y се срещат само в чужди думи и някои унгарски фамилни имена.
[редактиране] Речник
[редактиране] Фрази
- Szervusz! - Здравей!
- Szia! - Здрасти! Чао!
- Jó reggelt! - Добро утро!
- Jó napot! - Добър ден!
- Jó estét! - Добър вечер!
- Jó éjszakát! - Лека нощ!
- Viszontlátásra! - Довиждане!
- Viszlát! - Довиждане! Чао!
- Köszönöm! - Благодаря!
- Kösz! - Мерси
- Igen. - Да.
- Nem. - Не.
