Габриела Мистрал
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Габриела Мистрал чилийска поетеса и дипломат |
|
 |
|
| Родена: | 7 април 1889 Викуня, Чили |
|---|---|
| Починала: | 10 януари 1957 Ню Йорк, САЩ |
Габриела Мистрал - Gabriela Mistral (псевдоним на Лусия Годой Алкаяга) - чилийска поетеса и дипломат, носителка на Нобелова награда за поезия от 1945 г., е родена на 7 април 1889 г. във високопланинското село на Андите Vicuña. И двамата й родители са учители и имат смесен (испанско-индиански) произход.
Мистрал завършва основно и средно училище в родното си село и на 16 годишна възраст става помощник-учител. Страстта ѝ към учителската професия се съхранява през целия ѝ живот и по-късно тя публикува редица трудове на тази тема, които продължително време се ползват от учители, училищни администратори и ученици.
Първите си литературни текстове публикува във вестници през 1905 г. с псевдонима Габриала Мистрал, който е взаимстван от личното име на италианския писател Габриеле д’Анунцио и фамилията на френския поет Фредерик Мистрал.
До 1922 г. Габриела Мистрал преподава в много училища и в различни градове, като последната година е директор на най-престижната за девойки гимназия в столицата Сантяго. По време на престоя си в Темуко тя среща 16 годишния Пабло Неруда и техният контакт оказва голямо влияние върху развитието на Неруда като писател.
През 1922 г. излиза втората ѝ стихосбирка, която ѝ носи международна известност.
Между 1925 и 1934 г. Габриела Мистрал пребивава за продължителни периоди в Европа (Франция и Италия), работейки в Организацията за интелектуално сътрудничество към Обединените нации. Това период, през който Мистрал активно публикува статии във вестници и списания.
През 1930-1931 г. Габриела Мистрал е поканена да преподава испано-американска литература в Колумбийския университет в Ню Йорк и в университета на Пуерто Рико.
От 1932-1945 г. започва дипломатическата кариера на Мистрал - в Италия, Испания, Бразилия и в Лос Анджелис (САЩ), а през 1946 г. е представител на Чили в Комисията по правата на човека в ООН.
Лириката ѝ обединява испанската традиция с анимистичната образност на индианската митология. Издава поетичните сборници: “Сонети и смърт” (1914 г.), “Отчаяние” (1922 г.), “Тала” (1938 г.), “Давилня” (1954 г.). През последните 10 години от живота си тя работи върху книгата си “Поема за Чили”, която е публикувана посмъртно през 1967 г. През 1945 г. Мистрал е удостоена с Нобелова награда за литература.
Габриела Мистрал никога не е била омъжена, но осиновява дете, което скоро след това умира. Поетесата заболява от рак и умира в жилището си в Ню Йорк на 10 януари 1957 г.
След смъртта ѝ стиховете ѝ са преиздавани многократно. На нейно име през 1979 г. е учредена национална награда, която през 2000 г. тя става интер-американска. Носител на тази награда за 2001 г. е певецът Стинг.
