Чили
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| República de Chile | |||||
|
|||||
| Национален девиз: Por la razón o la fuerza (испански: По причина или по сила) | |||||
 |
|||||
| Официален език | испански | ||||
| Столица | Сантяго(1) 33° 27' ю. ш., 70° 40' з. д. |
||||
| Най-голям град | Сантяго | ||||
| президент | Мицхелле Бацхелет | ||||
| Площ — Общо |
на 37-мо място 756 950 км2 |
||||
| Население — Общо (2002) — Гъстота |
на 61-во място 15 116 435 20 д/км2 |
||||
| БВП — Общо (2002) — на човек |
на място 156,1 млрд $ 9964,75 $ |
||||
| Валута | Песо (CLP) |
||||
| Часова зона | UTC -4 | ||||
| Независимост - обявена - призната |
от Испания 18 септември 1810 г. 12 февруари 1818 г. |
||||
| Национален химн | Himno Nacional | ||||
| Internet TLD | cl |
||||
| Телефонен код | +56 |
||||
| (1):Конгресът се намира във Валпарайсо. (2): Чили претендира за 1 250 000 км² от Антарктида |
|||||
Чили, официално Република Чили, (на испански: Chile или República de Chile, Чиле или Република де Чиле) e държава, разположена в югоизточната част на Южна Америка. Тя покрива дълга и тясна ивица земя между Андите и Тихия океан. Граничи с Аржентина, Боливия и Перу.
Съдържание |
[редактиране] Произход на името
Съществуват много теории относно произхода на думата "Чили" (Chileе). Една от тях насочва вниманието към приликата между долината Аконкагуа и долината Касма в Перу, където имало имало град и долина на име Chili. Според други теории Чили може да е наследило името си от от думата chilli в езика на индианците Mapuche, означаващо "там, където свършва земята" или "най-дълбоката точка на Земята", или от езика на Aymara, на който tchili означава "сняг". Друга възможност според изследователите е Чили да носи името си от cheele-cheele - звук, чрез който Mapuche имитирали повика на птица. Испанските конкистадори чули това име от инките и малцината оцелели от първата експедиция на Диего де Алмагро на юг от Перу, наричали себе си "хората от Чили".
[редактиране] История
Основна статия: История на Чили
Преди около 10,000 години мигриращи индиански племена в Южна Америка се заселват по бреговете и в плодородните долини на днешно Чили. За кратък период от време инките разширяват територията си в северните области на държавата, но суровият климат там не им позволил да се заселят трайно.
През 1520 година, по време на своето околосветско пътешествие, португалецът Ф. Магелан открива южния проход, днес наречен на неговото име, Магелановия проток. През 1531 г. испанците завладяват инките в днешно Перу. Един от конкистадорите от този поход е Диего де Алмагро. През 1535 г. отива в Южно Перу поради териториални спорове. Обикновено той е приеман за първия европеец, изследвал чилийското крайбрежие. Той обаче не е оставил никакви трайни следи по тези земи. Испанското присъствие започва да се усеща чак след пътуването на Педро де Валдивия (1540–41). Валдивия основава поредица села по пътя си на юг. На 12 февруари 1541 г. основава днешната столица Сантяго. Въпреки че испанците не откриват залежи на злато и сребро които търсят, те оценяват агрикултурния потенциал на централната чилийска долина, и Чили става част от Вицекралство Перу.
Въпреки, че е притежавана от Испания до края на 1810-те, след като получава независимост Чили показва забележително стабилен институален живот в контекста на неустойчивата Латинска Америка. Установеният в страната режим, макар и недемократичен е определено прагматичен, републикански и конституционен.
През 1833г. е приета конституция, която въвежда непряко и цензово избирателно право. Макар и променяна, тази конституция остава в действие чак до 1925г.
В началото управлението на Чили е в ръцете на едрите поземлени собственици. Постепенно обаче режимът става сравнително по-либерален и през 40-те години на 20в. страната приема редица аржентински либерали.
Характерно за чилийското развитие е развитието на силен флот и силна армия. Последното позволява на страната да се наложи през 1879-1883г. над Перу, да окупира Лима и да присъедини богатата на нитрати зона в пограничните райони с Перу.
През 1925г. е приета нова конституция на страната, която увеличава властта на избрания с всеобщо гласуване президент на републиката.
В началото на 20в. в резултат от синдикалното движение се появяват наченките на социалистическо и комунистическо движение в страната. През 1937-1942г. е създаден Народен фронт на радикал-социалисти и комунисти. Характерно за Чили по това време е , че се наблюдават сравнителни честни и редовни избори, многопартийност, наченки на социално осигуряване.
През втората половина на 60-те години на 20в. се прави опит за сериозна аграрна реформа.
През 1970г. за президент на Чили е избран Салвадор Алиенде. Лявата политика на Алиенде и сериозните икономически трудности на страната, съпроводени от социални вълнения водят до военен преврат през септември 1973г. През следващите 16 години Чили е управлявано от военната хунта начело с ген. Пиночет.
През 1990г. е проведен референдум в страната, който бележи края на управлението на военните.
[редактиране] Държавно устройство
Основна статия: Държавно устройство на Чили
[редактиране] Административно деление
Основна статия: Административно деление на Чили
[редактиране] Природа
Основна статия: Природа на Чили Северната част на Чили е пустиня.Там виреят само някои видове кактуси и храсти.Климатът в централната част е умерен.На юг пасищата са подходящи за отглеждане на добитък,областта е камениста и студена. Страната е подложена на доста природни бедствия - вулканични изригвания,земетресения,цунами.
[редактиране] Стопанство
Основна статия: Стопанство на Чили По улов на риба Чили е на едно от първите места в света.Добива се мед и селитра.
[редактиране] Население
Основна статия: Население на Чили Преобладаващата част от населението са метиси- смесица от испанци и индианци.
[редактиране] Култура
Основна статия: Култура на Чили
[редактиране] Други
- Комуникации в Чили
- Транспорт в Чили
- Армия на Чили
- Външна политика на Чили
[редактиране] Външни препратки
|
|||||||||
