Иран

от Уикипедия, свободната енциклопедия

جمهوری اسلامی ایران


(знаме)	(герб)

Национален девиз: Независимост, Свобода, Ислямска република!

Най-голям град Техеран

върховен водач Али Хаменей

президент Махмуд Ахмадинеджад

Площ
— Общо на 17-то място
1 648 000 км²

Население
— Общо (2005)
— Гъстота на 18-то място
68 017 860
42 д/км²

БВП
— Общо (2005)
— на човек на 19-то място
$ 518 789 млрд
$ ?

Валута Ирански риял (IRR)

Часова зона UTC +3.30

Независимост
провъзгласяване на ислямската република 1 април 1979

Национален химн Химн на Иран

Internet TLD .ir

Телефонен код +98

Иран (на фарси: ایران) е страна, разположена в Югозападна Азия (Близкия Изток), по-рано позната като Персия. Иран граничи с Пакистан (909 км граница) и Афганистан (936 км) на изток, Туркменистан (1000 км) на североизток, Каспийско море на север, Азърбайджан (500 км) и Армения (35 км) на северозапад, Турция (500 км) и Ирак (1458 км) на запад, и накрая по вода граничи с Персийския залив и Османския пролив на юг. През 1979 г. революция доведе до основаване на теократична ислямска република, което създаде настоящето име на държавата Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران).

[редактиране] История

Основна статия: История на Иран

Името Персия произлиза от Персис - древногръцката форма на Парс (или Фарс), област намираща се в югозападната част на страната, откъдето произлиза династията на Ахеменидите, създателите на Иран (Персийската империя). Името Иран произлиза от древноперсийското aryanam, означаващо "(земя) на арийците" и е свързано с раните миграции на индо-арийци в този район. Персите винаги са наричали с това име своята държава и през 1935 г. го налагат на останалата част от света. Езика си обаче наричат Фарси (персийски), по името на областта, чийто диалект бил приет за държавен и литературен език.

Персия води няколко неуспешни войни с Древна Гърция. Завладяна от Александър Велики през 4 век пр.н.е., тя скоро възвръща своята независимост. Последвали поражения от ислямските арабски войски през 7 век, след това от Селджукските турци и монголците. През 16-ти век си възвърнала отново независимостта със Сафавидите и след това други крале или шахи. През целия 17-ти век Персия е била под натиска на Русия и Великобритания и започнал процес на модернизация, който продължил до 20-ти век. Иранците копнеели за промяна и това довело до Персийската революция от 1905/1911. През 1953 Иранския премиер Мохамед Мосадек, който бил избран от парламента през 1923 и отново през 1944, и който бил премиер до 1951, бил свален от властта от британските и американските разузнавателни служби („Операция Аякс“). Много учени предполагат. че насилствено сваляне от властта е било мотивирано от британско-американското противопоставяне на опита на Мосадек да национализира иранския петрол. След падането на Моссадек шах Мохамед Реза Пахлави (ирански монарх) увеличил все повече диктатурата. Със силна подкрепа от САЩ и Великобритания, шахът още повече модернизирал иранската индустрия, но потъпкал гражданските свободи. Неговата автократична власт, включваща системно изтезание и други потъпквания на човешката свобода, довела до Иранската революция и сваляне на неговия режим през 1979. След повече от година политическа борба между множество различни групи, Ислямската република е основана под Аятолах Хомейни чрез народно гласуване.

Новата теократична политическа система въвела няколко консервативни ислямски реформи, насочени в антизападен курс, особено срещу САЩ, което довело през 1953 г. до падане на избраното правителство и затвърдило потисническия режим на шаха за повече от 25 години. Западния свят все повече смятал Иран за враждебна сила.

През 1980 г. Иран е нападната от съседния Ирак и последвала разрушителна ирано-иракска война, продължила до 1988 г. Все пак, през последните години демократичната политическа структура доведе до избиране на много реформистки държавници, включително президента, Мохамад Хатами.

Виж също: пълен списък на иранските кралства

[редактиране] Политика

[редактиране] Въведение

Иран е конституционна ислямска република, чиято политическа система е била положена през 1979 г. от конституция, наречена Qanun e Asasi.

[редактиране] Върховния водач (Рахбар)

Според иранската Конституция Върховния водач на Иран носи отговорност за очертаването и ръководството на "общата политика на Ислямска Република Иран." При липса на единствен водач, се назначава съвет от религиозни водачи. Върховния водач е главнокомандващ на войсковите сили и управлява разузнавателните и защитни операции на Ислямската Република; единствено той може да обяви война. Той има властта да назначи и уволни водачите на съдебната власт, държавните радио и телевизионни мрежи и върховния командир на Ислямските революционни защитни сили. Той също така назначава шест от дванадесетте членове на Съвета на настойниците. Той или съвета на религиозните водачи се избират от Събрание на експерти, на базата на техните квалификации и високата обществена оценка, която поддържат.

[редактиране] Президента (Ra'is-e Jomhour)

След върховния водач, президента на Иран е на най-висока длъжност в страната. Негова е отговорността за изпълнение на Конституцията и изпълнява длъножността на глава на изпълнителната власт. Според закона всички президентски кандидат трябва да се одобрят от Съвета на настойниците, след което президента се избира от универсално избиране за срок от 4 години с абсолютно мнозинство на гласовете. След неговото избиране президента назначава и ръководи Съвет от министри, съгласува правителствените решения и избира правителствени политици. Осем заместник-президента служат на президента, както и кабинет от 22 министри. Съвета на министрите трябва да бъде одобрен от парламента. За разлика от много други държави, изпълнителната власт в Иран не ръководи войсковите сили.

[редактиране] Парламента (Majles)

Еднокамерния ирански парламент, Ислямския съвещателен съвет или Majles-e Shura-ye Eslami, се състои от 290 члена, избирани за срок от 4 години. Членовете се избират директно и с тайно гласуване. Те изработват законите, ратифицират международните договори и приемат държавния бюджет. Всички закони от съвета трябва се прегледат от Съвета на настойниците.

[редактиране] Съвета на експертите

Съвета на експертите, който се среща за седмица всяка година, се състои от 86 "целомъдрени и учени" духовници, избирани от народа за период от 8 години. Както президентските и парламентарните избори, Съвета на настойниците определя качествата на тези, които трябва да членуват в този съвет.

[редактиране] Съвета на настойниците

Съветът на настойниците се състои от 12 юристи, шест от които са назначени от Върховния водач. Главата на съдебната власт препоръчва останалите шест, които се одобряват официално от Парламента.

Съветът на настойниците е упълномощен с властта да тълкува Конституцията и да определя дали законите, приети от Парламента, следват линията на шариа (ислямски закон). След това съветът може да упражни вето над Парламента. Ако един закон, приет от Парламента, е определен за несъвместим с Конституцията или шариа, той се изпраща обратно в Парламента за преразглеждане.

Съветът също така проучва президентските и парламентарни кандидати, за да определи тяхната годност за заемане на длъжността.

[редактиране] Опортюнисткия съвет

Създаден от Аятолах Хомейни през 1988 г., Опортюнисткият съвет е упълномощен да посредничи в дебатите между Парламента и Съвета на настойниците. Понастоящем, според Конституцията Опортюнисткия съвет служи за съвещателно тяло на Върховния водач, което го прави едно от най-могъщите правителствени тела в страната.

[редактиране] Съдебната власт

Главата на съдебната власт се назначава от Върховния водач, който поред назначава главата на Върховния съд и главния държавен прокурор.

Обществените съдилища се занимават с граждански и криминални дела. Има също революционни съдилища, които се опитват да определят категориите престъпления, включително престъпления срещу националната сигурност, контрабанда на наркотици и действия, които подкопават Ислямската република. Присъдите, дадени в революционните съдилища са окончателни и не могат да бъдат обжалвани.

Постановленията на Специалния клерикален съд, чийто функции са независими от нормалната съдебна рамка и е подчинен само на Върховния водач, също са окончателни и не могат да бъдат обжалвани.

[редактиране] География

Карта на Иран

Главна статия: География на Иран

Иранския пейзаж е в преобладаващата си част е от скалисти планински вериги, които разделят различни водни басейни или плата едно от друго. Гъсто населената западна част е най-планинска, с планински вериги като Загрос и Алборз, втората от които също така има най-високата иранска точка, Дамаванд на 5 607 м. Източната половина се състои от най-много необитавани пустинни полета.

Единствените големи равнини се намират по брега на Каспийско море и на северния край на Персийския залив, където Иран граничи с устието на р. Арванд (Shatt al-Arab). По-малки, несвързани равнини се намират по останалия брях на Персийския залив, Хормузкия пролив и Османския пролив. Иранския климат е предимно сух или полусух, и субтропически покрай Каспийското крайбрежие. Иран се смята за една от петнадесетте държави, които обхващат т.нар. "Люлка на човечеството"

Виж също: Списък с градовете в Иран.

[редактиране] Икономика

Главна статия: Икономика на Иран

Икономиката е комбинация от централно планова, държавно притежание на петрол и други големи начинания, селско земеделие, и малко частни традиционни и обслужващи търговски начинания. Настоящата администрация продължава да следва пазарните реформистки планове на предишната и показва, че ще преследва диверсификация на несамостоятелната петролна икономика на Иран. Иран се опитва да диверсифицира от инвестирането на средства в други райони, включително химикали, добити от петрола. Иран също така се надява да привлече билиони долари от чуждестранни инвеститори чрез създаване на по-покровителствен инвестиционен климат (т.е., намаляване на ограниченията и and митата по вноса, създавайки свободни търговски зони).

Риялът е иранската официална валута. Иран е втория най-голям петролен производител на ОПЕК и държи 10% световните петролни запаси. Иран също така има вторите най-големи запаси с природен газ в света (след Русия). Големият петролен пазар през 1996 помогна при финансовите затруднения на Иран и позволи на Техеран да плати своевременно дълговите сметки. Финансовата ситуация в Иран се затяга през 1997 г., заради ниските цени на петрола. Последващото повишаване на цената на петрола през 1999/2000 позволи на Иран да си поеме въздух. Иранските бюджетни дефицити са хроничен проблем, до известна степен поради високите държавни субсидии -- общо около $4,7 милиарда на година -- включително хранителни продукти и особено бензин.

Обслужващия сектор изглежда има най-големия дългосрочен растеж от гледна точка на неговия дял в БНП, но секторът продължава да е непостоянен. Държавната инвестиция подпомага земеделието, обаче, с либерализация на продукцията и разрастване на износните пазари. Обширните напоителни проекти, заедно с по-обширната продукция на износни земеделски продукти като фурми, цветя и шам-фъстък, породиха най-бързия икономически ръст в Иран през 90-те години. Земеделието продължава да бъде един от най-големите работодатели - 22% от всички работи според статистическо преброяване през 1991.

[редактиране] Население

Главна статия: Население на Иран

Болшинството от иранците произхождат от арийците. Повечето говорят един от иранските езици, въпреки че само персийския е официален. Макар че числото, процента, и определението на различните иранци е оспорвано, главните групи в категорията на иранските езици включват персийски (51%), джилаки и мазандарани (8%), кюрдски (7%), люрски (2%), балучи (2%), азерийски (24%), турски (2%), арабски (3%), арменски, еврейски, асирийски и други.¹

[редактиране] Етнически състав

иранска група (над 40 народности) - 74,1%
- перси - 61,6%
- кюрди - 12,3%
- гилянци - 7,1%
- лури - 5,9%
- мазендеранци - 49 %
- белуджи - 3,1%
- бахтияри - 2,3%
- тати - 1,0 %
тюркска група (9 народа) - 22,3 %
- азербайджанци - 75,4%
- туркмени - 7,0%
- кашкайци - 5,7%
- афшари - 5,1%
- шахсевени - 2,7%
араби - 2,4 %
арменци - 0,5 %
асирийци - 0,3 %

Повечето иранци са мюсюлмани; 89% изповядват шииския ислям, официалната национална религия, а около 10% изповядват сонитски ислям, който преобладава в повечето ислямски страни. Немюсюлманските религиозни малцинства включват Бахаити, зороастрианци, също така и евреи и християни. Последните три са официално признати малобройни религии и имат запазени места в парламента. Мащаба на иранското население нараства драматично през втората половина на 20-ти век. Туризъм - годишно страната се посещава от 150 хил. туристи.

От София до Техеран - 2 529 км