Доситей Обрадович
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Димитър Обрадович сръбски писател |
|
 |
|
| Роден: | ок. 1740 Чаково, дн. Сърбия |
|---|---|
| Починал: | 28 март 1811 Белград, Сърбия |
Димитър Обрадович, приел по-късно монашеското име Доситей Обрадович (на сръбски: Доситеј Обрадовић) е сръбски писател, поет, философ-рационалист, педагог, книжовник и народен будител.
Първата българка, превела Обрадович на български, е Станка Николица-Спасо-Еленина.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е ок. 1739 или 1742 г. в Чаково, Войводина (в Банат). Приема монашеството през 1757 г. Посещава много страни на Балканите и Мала Азия, Италия, Германия, Франция, Англия, Австрия и Русия. Ходил е във Видин и Букурещ.
В края на 18 век обявява, че ще пише на простонароден език, който да бъде разбиран не само от образовани хора, но и от необразованите селяни и пастири. Въпреки това, езикът на Обрадович представлява славяносръбска смесица, но не и народен език.
През 1808 г. основава гимназия в Белград, която по-късно се преобразува в първия сръбски университет. Обрадович основава и богословска семинария.
Доситей Обрадович е първият сръбски министър на просвещението.
Почива на 28 март 1811 г. в Белград.
[редактиране] Библиография
- "Живот и приключения" (1783)
- "Съвети за здрав разум" (1784)
- "Събрание на нравоучителни неща"
- "За славните жени"
[редактиране] Допълнителна литература
- Йован Деретич: "Върху творчеството и поетиката на Доситей Обрадович, печатано последователно в сп. "Књижевна историја", 1970-1972.
- Боян Пенев: "Доситей Обрадович и българите" (на сръбски)
