Епиграфика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Епиграфика е дял от палеографията. Това е историко-филологическа и археологическа дисциплина, която изучава старите надписи и текстове, които не са написани с перо, а изрязани (най-често издълбани с длето или някакъв друг остър уред) или изписани с четка по старите стенописи и икони.

Литература

• Старобългарска епиграфика // Петър Динеков (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. I, София 1985, с. 662-677

• Studia protobulgarica et mediaevalia europensia : В чест на проф. Веселин Бешевлиев : Сборник научни статии / [предг. Георги Бакалов] ; ред. кол. Казимир Попконстантинов - отг. ред. и др . София (Тангра ТанНакРа, изд. на Великотърновски унив. Св. Св. Кирил и Методий. Ист. фак. Кат. Археология, Център за изследвания на българите) 2003 ISBN 954-9942-55-4

• Петър Добрев Добрев, Милена Добрева, Древнобългарска епиграфика, София (Тангра ТанНакРа) 2001 ISBN 954-9942-26-0

• Николай Панайотов, Корпус, София (Бенида) 2002 ISBN 954-90563-5-Х

• Никола Андонов Гигов, Орфей и азбуката, Варна (Варненски свободен унив.) 2003 ISBN 954-91114-8-2

• Николай Димитров Овчаров, Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония, София (Унив. изд. Св. Климент Охридски) 1994 ISBN 954-07-0134-1

• Ибрахим ТосунТатарлъ, Турски култови сгради и надписи в България, София, Благоевград (Фаворит-АМ,БОН) 2003 ISBN 954-8118-14-9

Виж още: