Ивановски скални църкви

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ивановските скални църкви се намират на 18 км. южно от град Русе. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционните манастири, който се състоят от 1–2 църкви , монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски лом и свързани с пътеки и скални стълби. Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-ХІV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.

[редактиране] История и обща информация

Църквите и всички помещения край тях в месността "Писмата" при с. Иваново образуват големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на ХІІІ век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". В манастирските храмове е запазена стенна живопис от ХІІІ и ХІV век, която е сътворена от видни столични майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на ХІV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. "Висарионов патерик". През ХІV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на оссманското владичество, но постепенно запада . През ХVІІІ век е обект на поклонение. Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България. Популярен туристически обект.

[редактиране] Източници

Тази статия се основава на материал от bulgarianmonastery.com; Йорданов, Стоян. Скалният манастир "Свети архангел Михаил" при село Иваново, Русе, 2004, 112 стр.