Мостар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
||
Емблема на град Мостар
|
||
| Кантон | Херцеговско-Неретвански | |
| Кмет | Любо Беслич | |
| Територия на общината | 1 100/km² |
|
| Население | 109 517 жители |
|
| Гъстота | 95,86/km² |
|
| Надморска височина | 60 - 80 m |
|
| www.mostar.ba | ||
Мостар (на сърбохърватски: Мостар или Mostar) е град в Босна и Херцеговина.
Съдържание |
[редактиране] География
Мостар е политически, финансов, религиозен и културен център на Херцеговско-Неретвански кантон, както и неофициална столица на област Херцеговина.
Градът се намира на 60 км от Адриатическо море и е разположен в долината на река Неретва, заключен между планините Вележа, Хума и Чабуле, които са част от масива на най-обширната планинска верига на Балканския полуостров - Динарите.
Надморската височина на град Мостар варира между 60 и 80 метра, а територията на общината е около 1 100/km².
Градът е четвърти по-големина във Федерация Босна и Херцеговина с население от 109 517 души. В него се намират четири от федералните министерства на федерацията.
[редактиране] Климат
Климатът около Мостар за последните десет години непрекъснато се променя. Градът има умерено-континентален климат с преход към средиземноморски, като този в Южна България. Зимата е хладна, но не и студена, като понякога превалява и сняг. Лятото е много горещо, като температурите достигат до 45 градуса по целзии. Някога градът е бил известен като най-горещият в бивша Югославия, а днес в Босна и Херцеговина. Въздухът е целогодишно влажен. Пролетта и есента са дъждовни, като през Април и Май, когато не вали, Мостар придобива изключителен чар.
[редактиране] Туризъм
Още в миналото Мостар е бил един от главните туристически центрове на бивша Югославия. Днес главни туристически обекти са:
- Стари град
- Стари мост
- Караджозбеговата джамия
- Францевачката църква
- Врело Буне
- Природен парк "Руище"
- Природен резерват "Дива Грабовица"
- Мостарско блато
- Музей "Херцеговина"
[редактиране] История
[редактиране] Предистория
Територията около Мостар е била населена още от праисторически времена. В близост до него са намерени предмети, над 150, от неолита, бронзовата и желязната епоха. При разкопките са открити множество гробове, оръжия, както и пари. През желязната епоха се развива и търговия със съседните села.
[редактиране] Римско Време
По времето на Римската империя територията около града била населена с илирийски племена. Административно тя принадлежала към Далмацката провинция. Базиликата от IV - VI век в Цимо, днес близо до покрайнините на града, вероятно е била средище на епископия Сарсентерум.
[редактиране] Средновековие
През VI - VII век на територията на днешна Босна и Херцеговина се заселват славянски племена. За кратък период от време, по времето на цар Самуил, от края на X век до 1019 година, територията на Херцеговина е под българска власт, след което византийците я завладяват. През XII век е образувано Босненското княжество, което от XIV век става кралство, включващо и областта Херцеговина. В 1463 г. територията на Босна пада под властта на Османската империя, а през 1482 г. и територията на Херцеговина. Най-старите документи за град Мостар датират от първата половина на XV век.
[редактиране] Османско Робство (1482 - 1878)
По времето на Турското робство, градът е главен административен център на Херцеговина. В 1557 г. започва строителството на "Стари Мост" от турския архитект Мимар Хайрудин, завършен през 1566 г. През XVI и XVII век започва интензивно разширяване на града, като населението достига 10 000 жители. Мостар се развива като типичен за Османската империя град, с характерните за времето черти. Градът имал махала, както и чаршия, което доказва, че в него се е развивала търговска дейност. През XVIII век броя на населението намалява и градът навлиза в криза. През 1833 г. той става средище на новосъздадения Херцеговачки пашалък.
[редактиране] Австро-Унгарско Управление (1878-1918)
След въстанието то в Босна и Херцеговина от 1875 - 1878 година, което обхванало и Мостар, Босна била окупирана от Австро-Унгария, а през 1908 присъединена. По време на окупацията, през 1881 г. градът става седалище на Епископия Мостар-Дувно. Официално Босна и Херцеговина е в състава на Австро-Унгария до 1918 г., когато става съставна част от Кралство на сърби, хървати и словенци, а от 1929 г. - Кралство Югославия.
Също както при османското управление, австро-унгарското оставя трайни следи в историята на Мостар. В този период са изградени много сгради в европейски стил, и така от характерено за Османската империя средище, градът се превръща в средноголям европейски град. Все пак останават голям брой сгради с ориенталски характер, което превърнало Мостар в културно разнообразен град. През този период е изградена главната улица на града, позната днес като "Улица Маршал Йосип Броз Тито". Построена е също така и първата гимназия, наречена "Гимназия Мостар". Най-известният градоначалник на града, по времето на австро-унгарския период, е Муяга Комадина, благодарение на който Мостар придобива европейски вид.
[редактиране] Югославски Период (1918 - 1991)
От 1918 г. град Мостар е в състава на Кралство Югославия.
През 1941 г. Босна и Херцеговина е окупирана от германските войски и е включена в състава на профашистката Хърватска независима държава. По време на освободителните войни през 1941 - 1945 година е освободена от партизаните на Йосип Броз Тито и през ноември 1945 г. е включена в състава на Югославия като федерална република.
След Втората Световна Война в Мостар се откриват фабрики за производство на вино и цигари. На река Неретва се построяват три язовира - Грабовица, Салаковач и Мостар, както и няколко ВЕЦ. Преди разпадането на Югославия през 1991 г., градът е бил един от главените индустриални, туристически, финансови и културни центрове на федералната република.
[редактиране] Окупация на Мостар от Югославската Армия (1992)
След разпадането на Югославия в периода между 1992 и 1993 Мостар бил под девет месечна военна обсада. Първата бомбардировка над града е извършена от Югославската армия на 3 април 1992 г. и през следващите седмици по-голямата част от него е под контрола на ЮНА. В отговор на окупацията, босненските хървати създават групировка насочена срещу армията на Югославия, като се стига до кървави сражения. В отговор на хърватските атаки, Югославската Народна Армия разрушава Католическата катедрала и епископската библиотека, където се съхраняват около 50 000 книги. На 12 юни 1992 г. хърватските сепаратисти успяват да отблъснат ЮНА извън пределите на града.
[редактиране] Босненско-Хърватска Война (1993 - 1994)
В периода от 1993 до 1994 година в Босна и Херцеговина се развива гражданска война. По време на сраженията загиват около 200 000 души, а бежанците са над 2 милиона.
На 9 май 1993 г. в Мостар босненските хървати предприемат нападателен удар срещу босненските мюсюлмани, като по този начин последните са изтласкани от другата страна на река Неретва. Така западната част на града била под хърватски контрол. Хърватите започват бомбардировки над източната част, като по този начин те предизвикат смъртта на стотици цивилни граждани. Много културни и религиозни обекти в Мостар са разрушени. На 9 ноември 1993 г. емблемата на града - "Стари Мост", рухва от бомбардировките на босненските хървати. Хърватите разрушават и сръбския православен манастир в Житомисличи. На 25 февруари 1994 г. огъня в града е прекратен.
[редактиране] Дейтънско Споразумение
Основна статия: Дейтънско споразумение
Според Дейтънското споразумение от 21 ноември 1995 г., се слага край на гражданската война в Босна и Херцеговина. В договора е посочено, че Босна става протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Босна и Херцеговина се разделя на два дяла - Република Сръбска, населена предимно със сърби, и Федерация Босна и Херцеговина населена предимно с хървати и бошняци.
Град Мостар влиза в състава на Федерация Босна и Херцеговина, като столица на Херцеговско-Неретвански кантон. От тогава започва и трудния път към реставрация на града, като международната общност отпуска 15 милиона долара за възстановяването му. Мостар е сред най-пострадалите градове от гражданската война.
[редактиране] Култура
Мостар е домакин на годишния музикален фестивал "Мелодията на Мостар", който се счита за един от най-добрите в Босна и Херцеговина.
В Мостар се намират следните културни обекти:
- Център за култура "Мостар"
- Културен дом "Херцог Степан Косача"
- Младежки културен център "Абрашевич"
- Музикален дом "Павароти - Мостар"
- Музей "Херцеговина"
- Градска библиотека "Херцог Степан Косача"
- Градска библиотека "Лука"
- Къща "Алекс Шантича"
- Университет "Мостар"
- Университет "Джемал Биедич"
- Галерия "Алуминий"
- Градски парк "Зрински"
- Народен театър "Мостар"
- Хърватски народен театър
Мостар е домакин на много религиозни сбирки. Градът е център на католическата епископия "Мостар-Дувно" и има две катедрали. В средището има и няколко джамии, сред които най-известна е Караджозбеговата джамия. Съвсем наскоро в Мостар бе построена и синегога.
[редактиране] Спорт
Представителният футболен отбор на града носи името "Вележ"
[редактиране] Администрация
[редактиране] Икономика
[редактиране] Население
Според последното преброяване на населението от 2003 година в града живеят 105 448 жители. Ситуацията през 1991 г. е по-различна, тъй като в Мостар са живяли 126 066 души, като етническата принадлежност в проценти била следната: бошняци - 34,65%, хървати - 33,83%, сърби - 18,97%, граждани на Съюзна Република Югославия - 10,03%, други - 2,32%. След Босненската война обаче етническият състав на населението се променя коренно, поради масовите изселвания (най-вече на сърби) като в момента той е следния: хървати - 48,29%, бошняци - 47,43%, сърби - 3,45%, други народности - 0,83%.
[редактиране] Стари Град
Историческият град на Мостар е разположен в дълбоката долина на река Неретва. Той е прочут със своите стари турски къщи и със стария си мост, от който произлиза и името на града. През 1993 г. по-голяма част от историческия град и Стария мост, проектиран от известния архитект Синан, са разрушени. Неотдавна Старият мост и много от постройките в Стария град са възстановени или изградени наново с приноса на международен научен комитет, сформиран от ЮНЕСКО. Районът около моста, с типичните особености на предислямска, източноислямска, средиземноморска и западноевропейска архитектура са изключителен пример за град с много култури. Възстановеният Стари мост и Старият град на Мостар са символ на мира, международното сътрудничество и съжителството на различните културни, етнически и религиозни общности.
[редактиране] Стари Мост
Основна статия: Стари мост
Мостар е известен със стария си каменен мост от 16 век, който е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Мостът на река Неретва е построен през 1557 - 1566 г. от турския архитект Мимар Хайрудин по времето на Османската империя и от тогава е символ на града. Дълъг е 30м и се издига на 20 м над Неретва в най-високата си точка. На 9 ноември 1993 г. мостът е разрушен по време на ожесточените сражения между босненските мюсюлмани и хървати. По-късно е възстановен с общите усилия на двете общности под ръководството на създадения от ЮНЕСКО научнотехнически комитет. На 23 юли 2004 г. пред погледите на представители от 60 държави, мостът е открит официално.
[редактиране] Личности родени в Мостар
- Сергей Якирович (р.1976), босненски футболист-национал
[редактиране] Известни Личности живяли в Мостар
- Алекса Шантич
- Алия Кебо
- Ахмет Обрадович
- Владимир Чорович
- Емир Балич
- Здравко Гребо
- Ицо Волевица
- Меха Сефич
- Мишо Марич
- Муяга Комадина
- Осман Чикич
- Перо Зубац
- Предраг Матвеевич
- Светозар Чорович
- Химзо Половина
[редактиране] Галерия
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
[редактиране] Вижте Още
[редактиране] Външни Препратки
- Мостар в Списъка на Световното Културно Наследство на ЮНЕСКО (на английски)
- Официален сайт на Община Мостар (на босненски и хърватски)
- Интернет портал на град Мостар (на сърбохърватски)
- Уеб камера: Стари Мост и други места в Босна и Херцеговина на живо
- Мостар - туристически портал (на босненски и английски)
- Снимки на разрушени обекти в Мостар след гражданската война
- Мостар 10 години след войната (фотогалерия)
- Новинарски портал на град Мостар (на сърбохърватски)
| Служебни градове в Босна и Херцеговина |
|---|
|
Баня Лука | Източно Сараево | Мостар | Сараево | |
| Градове в Херцеговско-Неретвански кантон |
|---|
|
Кониц | Мостар | Неум | Равно | Рама | Столац | Чаплина | Читлук | Ябланица | |
| Градове в Босна и Херцеговина |  |
|---|---|
|
Бановичи | Баня Лука | Бихач | Билеча | Биелина | Босанска Крупа | Босански Петровац | Босански Шамац | Босанско Грахово | Братунац | Бреза | Брод | Бръчко | Бугойно | Бусовача | Вареш | Велика Кладуша | Високо | Вишеград | Витез | Власеница | Вогошча | Гацко | Гламоч | Горажде | Горни Вакуф | Грачаница | Градачац | Градишка | Груде | Дервента | Добой | Дони Вакуф | Дървар | Жебче | Живинице | Завидивичи | Зеница | Зворник | Илижа | Илияш | Какан | Калесия | Калиновик | Киселяк | Кладан | Ключ | Кнежево | Козарска Дубица | Кониц | Котор Варош | Крешево | Купрес | Лакташи | Ливно | Лопаре | Лукавац | Любине | Любишки | Маглай | Модрича | Мостар | Мърконич Град | Неум | Невесине | Нови Град | Нови Травник | Олово | Оджак | Ораше | Пале | Посуше | Приедор | Пърнявор | Прозор | Рогатица | Рудо | Сански Мост | Сараево | Соколац | Сърбац | Сребреница | Сребреник | Столац | Теочак | Теслич | Тешан | Томиславград | Травник | Требине | Търново | Тузла | Углевик | Фоча | Фойница | Хан Пиесак | Хаджичи | Цазин | Чаплина | Чайниче | Челинац | Читлук | Шековичи | Шипово | Широки Бриег | Ябланица | Яйце | |
