Ильо войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ильо войвода български хайдутин и национален герой

Роден:	28 май 1805 Берово, днес Република Македония
Починал:	17 април 1898 Кюстендил, България

Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода, Ильо Малешевски или Дядо Ильо, е български хайдутин и революционер, войвода, смятан за национален герой и в Република Македония.

Панайот Хитов пише, че Ильо войвода станал хайдутин, за да отмъсти за брата си, убит от турците. Скоро около него се събрали около 200 души. От тях Ильо избрал 15 и ги повел в Доспат планина. Шест години ходил в тая планина. През 1830-1848 е пандурин (пазач) в Рилския манастир. Многократно е разбивал турски разбойничести чети, нападащи манастира. От 1850 г. Ильо войвода води чета в Малешевската планина, Пирин и Рила. През 1861 г. заминава за Сърбия. ^[1] С голяма част от дружината си постъпва в Първата българска легия в Белград през 1862г. По време на Сръбско-турската война през 1876 г. води на голям български доброволчески отряд. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. води отряд в Ловешко в турския тил. С четата си се включва в действията на Западния отряд на генерал Йосиф Гурко при превземането на София, Радомир и Кюстендил. Ильо войвода участва в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г. Въпреки напредналата си възраст, участва и в Сръбско-българската воина през 1885 г., начело на голяма доброволческа чета, която се сражава при Брезник, Сливница и с.Извор. Престарелият Ильо войвода дава ценни съвети при изграждането на четническия институт на ВМОРО. Необикновената храброст на Ильо войвода и подвизите му са възпети в множество народни песни и още приживе му създават легендарна слава. Издъхва в Кюстендил през 1898г.