Ихтиозавър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ихтиозавър (Ichthyosaurus) е голямо морско влечуго от палеозоя, изчезнал малко преди преминаването креда–терциер. Подобен е по форма (а вероятно и по поведение) на съвременните големи океански хищни риби (риба тон, риба меч). Той има най-развито зрение от всички съществували някога гръбначни. Диаметъра на окото достига 25 см.

Ихтиозаврите са живораждащи, като размера на малкото е голям, както при съвременните китове. За разлика от китовете, обаче са разчитат основно на зрението си (а не на слуха).

[редактиране] Придвижване и дишане

Не е изяснена техниката на плуване на ихтиозаврите, по-специално съчетаването на плуване с дишане. Подобните им по форма риби (едри скумриеви) дишат с хриле и не се налага да излизат от дълбоките водни слоеве. Съвременните делфини използват специална техника на плуване — редуват плуване в дълбокия слой (2–3 метра под вода) с излитане над вода, за да дишат. От енергийна гледна точка тази техника е оптимална за животни с подобни размери, дишащи атмосферен въздух (използва се и от съвременните пингвини). За да я прилагат, ихтиозаврите би трябвало да плуват легнали на една страна, което е съмнително. Другата хипотеза е, че при бързо плуване те не дишат, което е характерно за влечугите (страничните извивания на гръбнака блокират цикъла вдишване-издишване). Ако е така, те биха били способни само на краткотрайни периоди на висока активност и не биха били конкурентни на съвременните едри океански хищници — делфини, акули и едри скумриеви.