Риби
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Риби | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
|
Рибите са първите гръбначни животни и са приспособени напълно към живот във водата. Те имат източено тяло с вретеновидна форма, което улеснява движението им. Крайниците са перки и имат значение за равновесието, насочването и плуването. При повечето видове тялото е покрито с люспи, които го предпазват от нараняване. В предната страна на главата имат двойка ноздри, освен това притежават и подвижни челюсти. Рибите имат непостоянна температура на организма и през целият си живот дишат с хриле. Това са първите животни, при които се появява двукамерно сърце.
Сборното название риби включва в себе си надклас Костни риби ( с два класа : Лъчеперки и Ръкоперки), надклас Безчелюстни ( с 3 класа: Миноги, Миксини и Pteraspidomorphi) и клас Хрущялни риби. Тези три групи въпреки привидното си сходство са всъщност еволюционно много по-разделечени от колкото Земноводните с Бозайниците например. Това разделение е потвърдено и от последните генетични анализи направени на отделни представители на различните класове животни.
- клас Хрущялни риби — хрущялен скелет. Без хрилни капачета са. Устата е разположена коремно, липсва плавателен мехур. Представители: акули, скатове.
- надклас Костни риби — вретеновидно тяло. Този клас включва два класа Ръкоперки и Лъчеперки, като клас Ръкоперки включва един актуално съществуващ вид- Латимерия. Повече от 90% от днес живеещите риби са костни. Тялото им е покрито с тънки костни люспи (наредени керемидообразно).
- надклас Безчелюстни с класовете Миноги, Миксини и Pteraspidomorphi
Водната среда има свои особености, които са се отразили върху строежа и живота на рибите. Повечето животни от този клас се придържат към вода с определена соленост. Изключение правят някой представители като например есетровите — могат да понасят големи промени в солеността на водата. Тези риби се наричат проходни. Освен солите, от значение за живота на рибите е различното количество на разтворените във водата органични вещества. Сладките води са винаги по-богати на органични вещества, но ако концентрацията им надхвърли определен предел, започват процеси, които водят до намаляване концентрацията на кислорода (О2), а после и към образуване на сероводород (Н2S) и водата става негодна за обитание. Също така важно качество на водата е съдържанието на газове и най-вече на О2 необходим за дишане. Водата приема кислород от атмосферата и от водните растения, когато фотосинтезират. Количеството на газовете зависи и от температурата. Пъстървата, мряната живеят в горните течения на реките, където температурата е по-ниска и водата е по-богата на О2. В средното течение се срещат кефал,скобар уклей, а в долното — шаран, сом. В прибрежната зона на моретата се срещат морски риби с вретеновидно тяло, силни перки, плавателен мехур. Те са добри плувци, окраската им е най-често тъмна на гръбната и млечно бяла на коремната страна.
Докато са малки, почти всички риби са планктоноядни (малка част от сладководните са тревопасни). В зряла възраст едни видове се хранят с планктон, други са месоядни, трети — тревопасни (скобар), а има и всеядни. Взависимост от начина на хранене различните риби са изработили редица приспособления. При хищниците в предната част на главата са се развили ударни и мечовидни челюсти. При някои дънни форми устата е разширена и удължена като лопатка, за разравяне на дъното.
Окраската според начина на живот може да бъде защитна или предупредителна. Тя се влияе от: светлината — при силна светлина става по-ярка; топлината — тропическите видове имат по-ярки цветове. Освен окраска, като средство за защита някои видове имат остри шипове, други произвеждат електически ток. Някои видове имат светещи органи за размножаване. Повечето риби не полагат грижи за поколението си.
