Киселина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Киселините са химични съединения, които във воден разтвор отдисоциират водородни йони, H⁺. В по-широк смисъл (например по Брьонщед): неутрални молекули или йони, отдаващи протони. От гледна точка на електролитната дисоциация киселините са съединения, които във воден разтвор се дисоциират само на хидрогенни катиони и киселинни аниони. Атомите на киселините са свързани чрез ковалентна полярна връзка. Общите химични свойства на водните им разтвори се дължат на водородните йони.

Дисоциацията на киселините може да се представи с общо уравнение:

H_nA → nH⁺ + A^n-

Киселинните аниони могат да бъдат:

• прости — Cl^-, I^-, S^2- и други;
• сложни — SO₄^2-, NO₃^-, C₆H₅OO^-, CN^- и други;

Киселините могат да бъдат:

• едноосновни — HCl, CH₃COOH, HCN;
• двуосновни — H₂SO₄, H₂SO₃, H₂S;
• триосновни — H₃PO₄

Основността на киселините се определя от броя молове водородни йони, които се получават при дисоциацията на 1 mol киселина. Електронната дисоциация на многоосновните киселини се осъществява на етапи, като при всеки се получава по 1 mol водородни катиони:

1. H₂SO₄ → H⁺ + HSO₄^- (хидрогенсулфатен анион)
2. HSO₄^- ↔ H⁺ + SO₄^2- (сулфатен анион)

Водните им разтвори изменят синия лакмус в червен, имат кисел вкус, взаимодействат с активни метали, с основи и амфотерни хидроксиди, със соли на някой киселини, по — слаби или по — летливи от тях. Силата на киселината обикновено се измерва с концентрацията на водородните йони. Киселините с основи образуват соли. Имат широко приложение в химията, химичната технология, различни производителни процеси и в бита.

[редактиране] Вижте още

• Водороден показател