Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Кладница (гъба) — Уикипедия

Кладница (гъба)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кладница
Туфа от кладници върху пън
Класификация
царство:  Гъби   Fungi
отдел:  Базидиеви гъби   Basidiomycota
клас:    Homobasidiomycetes
разред:    Agaricales
семейство:    Pleurotaceae
род:  Кладница   Pleurotus
вид:  Кладница   P. ostreatus
Научно наименование
Уикивидове Pleurotus ostreatus   (Jacq. : Fr.) Kummer

Кладницата е вид базидиева гъба от род Кладница. Тази гъба разгражда скоро-омъртвена дървесина и плододава едри, езиковидни тела. Плодните тела са ядливи и популярни в кулинарията поради факта, че гъбата се отглежда и култивира изключително лесно и итензивно. Гъбата е широко разпространена както у нас така и по света. Среща се предимно в широколистни гори, от късна есен до падане на сняг, понякога и през ранна пролет.

Съдържание

[редактиране] Характерни белези

  • Гугла:

Отначало тънка и езиковида, по-късно плоска и кръгла като чиния. В средата е леко вдлъбната а краищата й са понякога леко вълновидни. Цветът й варира между сребрист, сив, кафеникав и други подобни шарки, като застаряващите екземпляри избледняват. Кожицата е гладка и лъскава. На широчина достига 15 см.

  • Месо:

Бяло, плътно и леко жилаво. Без особен вкус и мирис.

  • Пластинки:

Бели, но по късно леко пожълтяват. Добре сраснали с пънчето, и тънки.

  • Споров прашец:

Цветът е блед до бял.

  • Пънче:

Израстващо от дърво и съответно твърдо в основата. Слабо окосмено само в основата и без пръстенче. Оцветено е бяло. Свързва се с гуглата ексцентично или встрани и почти винаги е изкривено. Месото е бяло, плътно и жилаво

[редактиране] Събиране и използуване

Най-често се среща в нови сечища на широколистни дървета, в дъждовно време преди първите снегове. Много рядко се среща в иглолистни гори. Добра ядлива гъба, въпреки липсата на вкус. Младите гугли са за предпочитане когато се събира за трапезата. Готви се като други гъби; цяла или нарязана на големи парчета. Предимството й е в това, че не променя цвета на сготвената храна както печурките. Може и да се пече на скара. Съхранява се маринована и не се суши.

Лесно се разпознава от други дървесни горски гъби. Светложълтата кладница (P. cornucopioides) и ветрогоновата гъба (P. eryngii) наподобяват кладницата но се различават по сезон и месторастене. Светложълтата кладница плододава през лятото и ранната есен докато ветрогоновата гъба се среща около корените на полски ветрогон.

[редактиране] Отглеждане

Гъбата се отглежда интензивно в голяма част от Европа. Тази кладница заедно с други ядливи видове от този род съставят около 25% от световният добив на култивирани гъби. Кладницата се отглежда сравнително лесно върху подходящ субсрат и наличие на благоприятни атмосферни осоловия. Плододава обилно а развитите плодни тела са едри и месести.

Съществуват няколко сорта за отглеждане, наричани щамове, всеки от които има специални качества свързани с отглеждането с цел бизнес. Сред тях са:

Култивиране на кладница в легнали чували
Култивиране на кладница в легнали чували
  • Лес - 1
  • ИНРА 3001
  • Сомицел 3001, 3004, 3025, 3200, 3210
  • НК 35

Всени щам определя кога през годината ще има плододаване; има летни и зимни. Мицел на всеки щам се купува от специализирани лаборатории.

Избора на субстрат има ефект на плододаването. Докато размера на трупчета отговаря за колко сезона наред ще има разграждане и съответно плододаване, вида на дървесината отговаря за периода на чакане между засяване и плододаване. Трупчета от дървета с твърда, компактна дървесина като дъб се разграждат по-бавно което означава повече чакане но по-дълъг живот. Други методи използват слама, какалашки и други отпадаци с растителна основа като субстрати. Често с тях се пълнят надупчени торби.

Въпреки това, че се отглежда лесно, мицела на гъбата изисква висока влажност и темпаратура не по-малка от нула. Дървесината трябва да е чиста, без болести и паразити. Не бива да се използва дървесина по-стара от няколко месеца.

Тъй като температурата и влагата трябва да се контролират и регулират, гъбопроизводителите използват мазета, покрити ями, и гъбарници в неблагоприятно време или до пълното развитие на гъбите.

[редактиране] Източници

  • „Диворастящи гъби - нови видове за култивиране“ - Николай Колев, Земиздат, София 2004
  • „Деликатесни гъби“ - Ст. Н. С. Йордан Костадинов, София 2002
Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu