Кримско ханство
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кримскотo ханство е феодална държава на кримските татари, съществувала от 1449 до 1783 година. Ханството заема територията на Кримския полуостров, земите между Дунав и Днепър, Приазовието и голяма част от днешния Краснодарски край на Руската федерация. През 1478 година Кримското ханство официално става васално на Османската империя и така до подписването на Кючуккайнарджийския договор през 1774 година, когато Кримското ханство получава фиктивна независимост. През 1783 година e анексирано от Руската империя.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Предистория
Първите походи на монголите в Крим датират от 1223 и 1239 г. Скоро след тези походи цялата степ и равнините на Крим стават владение на Улуса Джучи, известен още и като Златна орда.
Като част от Златната орда, Крим е управляван от наместници емири. Първият формално признат владетел на Крим е Оран Тимур, племенник на Бату хан, получил областта от Менгу Тимур. Главният град на Кримското ханство е град "Къръм" (днешния Старий Крим), известен също и като "Солхат". По-късно името на главния град на ханството се разпространява и става име на целия полуостров. Вторият център на Кримското ханство е Бахчисарай.
Многонационалното население на Кримското ханство се състои от кумани, гърци, готи, алани и арменци, живеещи главно в градовете и планинските селища. Кримската аристокрация е съставена главно от тюрско-монголски произход.
През 14 век Кримското ханство е разбито от войските на Великото Литовско княжество. Великият литовски княз Олгерд, съюзник на хан Ахмат, разбива кримско-татарската войска през 1363 година близо до устието на Днепър, нахлува на полуострова, опустошава Херсонес и заграбва всички ценни църковни предмети. Неговият приемник Витовт през 1397 година предприема поход срещо Кримското ханство, стига чак до Каффа, разрушава Херсонес и отвежда във Великото Литовско княжество значителен брой татари и караими, чиито потомци днес живеят в Литва и Гродненска област в Беларус. През 1399 година Витовт е разбит от емир Тимур Кутлук на бреговете на река Ворскла и сключва мир с хан Едигей.
[редактиране] Извоюване на независимост
В началото на 15 век Кримското ханство силно се обособява от Златната орда. В състава му влизат Кримския полоустров и обширните степи от континента. След смъртта на хан Едигей през 1420 година Златната орда фактически губи контрол над Крим, което води до ожесточена борба за власт в ханството. Като победител и пръв хан на независимото Кримско ханство, основател на династията на Гераите, излиза Хаджи I Герай.
Към средата на 15 век Крим окончателно се отделя от Златната орда. Дългогодишните опити за независимост се увенчават с успех. Последвалите сътресения и смутни времена в Златната орда не оказават сериозни последствия над ханството. Скоро след отделянето на Кримското ханство от Златната орда се отцепват волжките българи (Казанско ханство), а след това едни след други стават независими Астраханското и Сибирско ханство, както и Ногайската орда.
[редактиране] Установяване на зависимост от Османската империя
След като заема трона през 1449 година Хаджи I Герай управлява ханството до своята смърт през 1466 година. През 1474 година великия московски княз Иван III сключва съюз с кримския хан Менгли I Герай, продължил до неговата смърт. Иван III покровителства търговията, именно заради това поддържа особени отношения с колониите на Генуа.
През 1475 година Османската империя завладява колониите на Генуа в Северното Черноморие и Княжество Феодоро, населено с християни. Тези територии, обхващащи планинската част на Кримския полуостров, а също така и няколко големи градове и черноморски крепости, влизат в състава на османските владения, управлявани от султанската администрация и не се подчинявали на кримския хан. През 1478 година Кримското ханство официално става васално на Османската империя чак до подписването на Кючуккайнарджийски договор от 1774 година. Назначаването и смяната на крисмките ханове се осъществява от султана в Истанбул. През 1783 година Кримското ханство е анексирано от Русия.
