Кюрасао
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кюрасао (нид.: Klein Curaçao – Малък Кюрасао) е остров, разположен в южната част на Карибско море, близо до крайбрежието на Венесуела.
[редактиране] География
Островът е най-населен и най-голям по площ от всички холандски владения в Карибско море и принадлежи към полуавтономната част на Нидерландия - Холандски Антили. Главен град на острова е Вилемстад, който е и административен център на Холандските Антили и седалище на губернатора, представляващ кралицата (Беатрикс). Площта на Кюрасао е 444 км2. Населението е около 140 000 души със средна гъстота от около 294 дущи на км2. Кюрасао е играден от коралови рифове.
[редактиране] История
Местоното население на островите са били индианците Аравак (Арауак). Първите европейци достигнали до острова са испанците от експедицията на Алонсо де Охеда през 1499 година. Испанците изтребили местното население. Островът е овладян от Нидерландия през 1634 година. Холандската Западноиндийска компания основава поселението Вилемстад на бреговете на малък залив, наречен Шотегат (Schottegat). Първоначално островът бил пренебрегван от колониалистите поради липсата на основното нещо, от което те са търсили в района - злато. По-късно обаче нещата се променят след оценяването на удобното естетвено пристанище на Вилемстад като най-добро място за търговия в района. Мястото се превърнало в основна търговска точка и важна точка в плаването на доста кораби. Постепенно Кюрасао се превърнал във водещо място в търговията, особено в най-процъфтяващата част от нея по това време - търговията на роби от Африка. През 1662 година Холандската Западноиндийска компания официално обявава острова за център на робската търговия. Холандки търговски изкупували чернокожи роби от регион в Африка, наречен Асиенто. От тази област се отправяли към цяла Южна Америка и Карибите, но най-много се озовавали на пазара в Кюрасао. Островът е бил за кратко овладяван от французи и англичани, което довежда до разнообразие в езиците, говорени на острова. През 1863 холандците отменят робството.
Архитектурата на острова е типична за колониалния период, сериозно повлияна от холандския и испанския стил. Част от сградите около и във Вилемстад са обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Възстановени са типични къщи на земевладелци, а също и негърски робски жилища, които днес се посещават като туристическа забележителност. Отмяната на робството води след себе си тежка икономическа ситуация за острова - голяма част от хората емигрират на други острови, значителна част се насочва в Куба, където е съсредоточено производството на захарна тръстика в огромни плантации.
Когато през 1924 година е открит нефт в залива Маракайбо, съдбините на острова се променят към по-добро. Холандското правителство взема решение за построяване на рафиниращи мощности на мястото, където преди години са били карани хилядите роби от Асиенте. Тази инвестиция осигурила работа за значителна част от местното население, като дори започнала имиграция на работници от околните острови. Кюрасао се оказва идеалното място за подобен вид дейност - далеч от гъстонаселени градски райони и същевременно близо до нефтените залежи на Маракайбо. Удобният залив на Вилемстад отново изиграва важна роля за развитието на острова, тъй като той е идеален за акустирането на огромните петролни танкери. Нефтената компания донася благоденствието отново на острова. Във Вилемстад започва кипеж на усилено строителство и скоро градът се сдобива с високо функционална инфраструктура. Формиралото се различие между отделните социални групи на острова прераства във вражда. Конфликтът кулминира в протесните акции от 30 май 1969. Създадени са местни организации на местните негри, които се борели за социална справедливост. Същевременно все повече започва да се развива и туристическата дейност. Налице е и политика за ниски търговски данъци и такси, което усилва инвестиционния поток към острова.
Населението на острова е мултиетническо. Преобладаваща част са така наречените афрокарибци. Останалата част са потомци на португалци, холандци, испанци, източноазиатци, араби. В това добавка на това са множеството имигранти от съседните държави.
