Куба

от Уикипедия, свободната енциклопедия

República de Cuba


(знаме)	(герб)

Национален девиз: Patria o Muerte
(Родина или Смърт)

Най-голям град Хавана

президент Фидел Кастро

министър-председател Фидел Кастро

Площ
— Общо на 105 място
110 861 км²

Население
— Общо (2004)
— Гъстота на 73 място
11 308 764
102 д/км²

БВП
— Общо (2005)
— на човек на място
39,7 млрд. $
3 500 $

Валута кубинско песо и кубинско конвертируемо песо⁽¹⁾ (CUP/CUC)

Часова зона UTC -5

Независимост
- обявена от Испания
- обявена Кубинска Република 10 октомври, 1868
20 май, 1902

Национален химн El Himno de Bayamo

Internet TLD .cu

Телефонен код +53

¹ В периода 1993-2000 паралелно с песото се използва и щатския долар, докато долара е заменен напълно от конвертируемо песо.

Република Куба (на испански: Cuba или República de Cuba) е латиноамериканска островна държава на Карибите с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан.

В югоизточната част на острова се намира американската военноморска база Гуантанамо, наета от САЩ за 99 години.

[редактиране] История

[редактиране] Испанските колонии

Христофор Колумб пристига на острова през 1492 г. Главното население на острова тогава са: авараки, таини и сибонеи.

Думата "Куба" е на език таино, означава "център".

През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров. Тогава започват да се изграждат първите селища. Първият испански град е Нуестра Асунсион де Баракоа, а след това се създават Сантиаго де Куба, Баямо, Пуерто Принсипе и Хавана.

Благодарение на цветущата търговия, през средата на XVIII век Хавана вече е най-развития град в региона.

[редактиране] Испано-английската война

През 1762 г. Англия завоюва Хавана. Само една година по-късно обаче френско-английски-испанският мирен договор връща Куба на Испания, като в замяна Испания се отказва в полза на Англия от Флорида.

[редактиране] Борби за независимост

В началото на XIX век започват движения за независимост. Някои искат реформи, други независимост, трети - присъединяване към САЩ.

Първото значително въстание започва прес 1868 г. и е ръководено от Карлос Мануел де Сеспедес. Борбата пропада през 1878 г. поради вътрешни противоречия между въстаниците. Жертвите са над четвърт милион.

Тогава излиза на сцената Хосе Марти. Той постига перз 1886 г. отмяната на робството. В резултат отмяната на робството (= отпадане на евтина работна ръка), много плантации фалират, започва уедряване на поземлената собственост. Американският едър капитал отогава става господстващ в захарната и тютюневата индустрия на Куба.

През 1895 г. избухва втората война за незавивимост. В бой пада самият Хосе Марти. През 1898 г. САЩ се намесва във войната на страната на въстаниците.

През 1898 Куба, по силата на испано-американският парижки мирен договор от 1898 г., става владение на САЩ.

[редактиране] Независимата Куба

През 1902 г. Куба става независима република. Приета е обаче така наречената Декларация Плат, съгласно която САЩ има право да се намесва във вътрешните работи на Куба "с цел запазване на нейните стабилност и суверенитет". Декларацията Плат е отменена чак през 1934 г., тогава Куба възвръща и de facto пълния си суверенитет.

През 1925 г. генерал Херардо Мачадо Моралес взима властта.

През 1933 г. Фулхенсио Батиста прави военен преврат. През 1940 г. печели изборите за президент, като кандидат на широка коалиция, с участието и на Кубинската комунистическа партия. Президент Батиста се радва на огромна популярност, на изборите през 1944 г. е презибран за президент.

След 1948 г. при президентите Рамон Грау и Карлос Прио Сокарас се увеличава корупцията и влиянието на американската мафия.

През 1952 г. Батиста извършва нов преврат. Този път обаче не желае връщане към конституцинния ред, поради което в страната се оформя силна опозиция. Начело на една от опозиционните групировки е Фидел Кастро.

[редактиране] Революция

През 1953 г. 120 въоръжени атакуват казармата Монкада. Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор, но скоро е амнистиран. Фидел Кастро отива в Мексико и там заедно с Ернесто Че Гевара организира въстание. През 1956 г. въстанието търпи поражение, Фидел Кастро обаче успява да реогранизира въоръжените си отряди и продължава борбата. Тъй като корумпираната система на Батиста става неудобна за САЩ, Фидел Кастро получава сериозна материална и морална помощ от американците. Към 1 януари 1959 г. цялата страна вече е на страната на Кастро, Батиста емигрира в чужбина.

Фидел Кастро става министър-председател. Започват национализациите. Хиляди едри собственици на селскостопански земи бягат в чужбина.

[редактиране] Комунистическата Куба

Въпреки обещанията си, Фидел Кастро не провежда нови демократични избори и не връща конституционния ред в страна. Цялата власт се изземва от тримумврират в състав: Фидел Кастро, Раул Кастро и Ернесто Че Гевара.

Правителството на САЩ започва да подкрепя кубинската опозция. През 1961 г. опитът на опозиционна група от 1400 въоръжени души да свали от власт Фидел Кастро в Залива на свинете не успява. На 1 май 1961 г. Фидел Кастро обявява комунистическяи характер на кубонската революция. Започва пълна национализация и забрана на частната търговия. Въвежда се тоталитарен тип комунистическо управление. Под ръководството на Ернесто Че Гевара се изграждат лагери за принудителен труд за хора с опозиционни възгледи.

Въпреки все по-голяма помощ от страна на СССР, Куба все повече затъва в икономически хаос.

След изчезването на СССР и на "световната социалистическа система", Фидел Кастро е принуден да въведе реформи. Тези реформи обаче са с ограничен характер и засягат само икономическата сфера, главно чуждите инявестиции. В политиката има обратен процес: все по-голямо затягане на властта, жестока разправа с каквото и да било критично мнение

На 31 юли 2006 г. Фидел Кастро "временно" предава властта, по здтравословни причини, на Раул Кастро. Здравословното състяние на Фидел Кастро е държавна тайна.

[редактиране] Култура

[редактиране] Държавно устройство и политика

Куба de facto е комунистическа еднопартийна диктатура, de iure - според действащата конституция - е "независима и суверенна социалистическа работническа държава във форма на единна и демократическа република".

Кубинската конституция определя Кубинската комунистическа партия като най-висша ръководна сила на обществото и държавата (чл. 5). и изрично забранява каквато и да дейност насочена срещу социализма и комунизма (чл. 62).

Парламента се избира за срок от 5 години, ролята й е формална, заседава всяка година само няколко дни, и приема без обсъждане предварително приготвените от Държавния съвет законопроекти.

За всяко депутатско място има един кандидат. Кандидатите се избират от местно избрирателно събрание измежду одобрените от Комитета за защитата на революцията лица. На практика кандидатите се назначават от местнитр организации на Кубинската комунистическа партия.

Държавният съвет е постоянно дейнстващ орган на парламента, състои се от председател, първи заместник-председател, 5 заместник-птедедатели, секретар, и 23 членове.

Правителството се състои от председател, първи заместник-председател, секратер, заместник-предедатели, министри, и ръководотели на по-важни фържавни ограни. На практика решенията ги взима 9-членното испълнително бюро на правителството в състав председател, първи заместник-председател, секратер и заместник-предедателите.

В действителност Държавният съвет, правителството и 21-членното Плитбюроро на Кубинската комунистическа партия заседават обиновено заедно. Повечето държавни ръководители имат постове и в трите органа.

Фидел Кастро е първи секретар на Кубинската комунистическа партия, председател на Държавния съвет и председател на правителството. Раул Кастро е втори секретар на Кубинската комунистическа партия, първи заместник-председател на Държавния съвет и първи заместник-председател на правителството.

[редактиране] Административно деление

14 провинции и 1 специален район.

[редактиране] География и климат

Република Куба се намира на дългия около 1260 км и тесен 191 км в (най-широката си част) едноименен остров, разположен в посока запад-изток. На север протокът Флорида отделя Куба от САЩ, а на изток Наветреният проток я разделя от остров Хаити. Най-близкият и южен съсед е остров Ямайка. Дългата брегова линия на остров Куба е разчленена от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. На Република Куба принадлежат още сравнително големият остров Хувентуд (бивш Пинос) и около 1600 малки острови,повечето от тях незаселени.

Релефа на Куба е предимно равнинен. Планините и възвишенията заемат около 1/4 от площта й. Сиера Маестра е основната планинска верига, минаваща през Карибите и пресичаща остров Куба в югоизточната част. Тук се извисява най-високият връх Туркино. Ниските южни част на островната са част от варовиковата Карибска плоча, на която се намират още полуостров Юкатан Мексико,полуостров Флорида, САЩ и Бахамските острови. Най-дългите река в Куба е Киото. Тя тече в посока от изток на запад, на 20 км северно от град Баямо, но е плавателна за малки лодки.

Климатът на страната е горещ и влажен тропичен-пасатен, като 80% от обилните валежи падат през лятото (май-октомври).

[редактиране] Религия

католици (0%)

[редактиране] Икономика

Основни земеделски култури: захар, тютюн, ром, цитрусови плодове, кафе, ориз, картофи, фасул и добитък;

[редактиране] Външни препратки

Cuba Libre: Bulgaria - Български сайт за Куба, съдържа полезни данни за опозицията, съдебните практики и дела, случилото се през последните три години
Di6logo Nacional Cubano - Сайт на опозиционния лидер Освалдо Пая и Националния диалог на всички кубинци, с документи и идеи за промяна
Republic of Cuba - Официален сайт на правителството на Република Куба
Granma - Международен сайт на вестника на Кубинската комунистическа партия