Лампа с нажежаема жичка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лампа с нажежаема жичка (наричана още заради формата си крушка или Обикновена електрическа лампа) е осветителен уред, източник на изкуствена светлина, която се излъчва от проводник, нагрят при протичането на електрическия ток през него. Лампата с нажежаема жичка е създадена от Томас Едисон.

[редактиране] Принцип на действие

В лампата с нажежаема жичка се използва ефектът на нагряване на проводник с високо съпротивление (най-често сплав на волфрама) при протичане през него на електрически ток. За получаване на видимо излъчване на светлина е необходимо температурата да се повиши до няколко хиляди градуса.

Само малка част от излъчваната светлина е във видимия за човешкото око спектър, а основен дял се пада на инфрачервените лъчи. Част от потребената енергия се "хаби" в процесите на топлоотдаване и топлопроводимост. За увеличаване на, така наречената, "бяла" светлина е необходимо да се увеличи и температурата на нагяване на проводника, поради което се използват метали с висока точка на топене - най-често волфрам (3410 °С) и по-рядко осмий (3045 °С).

В условията на въздух при такава температура на нагряване волфрамът би се превърнал в оксид, което налага проводникът да бъде защитен в стъклен балон (колба). Първоначално използваните колби са били вакуумирани, при което става изпарение на метала, бързо изтъняване на спиралата и затъмняване на стъклото на колбата. Ето защо, по-късно започва пълненето на колбите с благороден газ, най-често с аргон. Вакуумирани колби се използват и сега, но за лампи с малка мощност.

[редактиране] Конструкция

Лампата с нажежаема жичка се състои най-общо от 3 елемента - цокъл, проводници и стъклен балон (колба).

• Цокълът е основа на лампата с резба (предложена още от Едисон) и има за задача да свърже лампата с източника на електрически ток и да поддържа другите й съставни части.
• Стъкленият балон (колба) защитава нагряващия се проводник от околната среда (най-вече от въздуха).
  • Колкото по-голяма е мощността на лампата, толкова по голям е обема на балона.
  • Балонът при съвременните лампи е изпълнен с буферен газ, което намалява скоростта на изпарение на награвяния метал. Тъй като използването на благороден газ оскъпява лампите, като компромис е възприето да се добавя азот. При по-скъпите лампи се използват газовете криптон и ксенон.
• Нагряващият се проводник в съвременните лампи е под формата на двойна винтова линия от волфрамово-осмиева сплав, най-често с дебелина 40-50 микрона.