Оксид

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Оксид (ост. окис) се нарича всяко химично съединение на кислорода с друг химичен елемент, в което кислородът е в -2 степен на окисление.

Кислородните съединения на флуора не са оксиди, защото флуорът е по-електроотрицателен от кислорода, поради което кислородът в тях има положителна степен на окисление. Други двуелементни съединения на кислорода, които не са оксиди са пероксидите, суперкосидите и озонидите - в тях кислородът има отрицателна, но по-ниска от 2 степен на окисление.

Оксидите биват основни,аморфни,киселинни и неутрални.Основни оксиди образуват s-елементите с метален характер,p-елементи с метален характер в нисшите им степени на окисление, d- и f-елементите с двойнствен характер в нисшите им степени на окисление.Амфотерни оксиди съответстват на p-елементи с двойнствен характер, d- и f-елементи в междинните им степени на окисление.Киселинни оксиди образуват p-елементите с неметален характер и d-елементите във висшата си степен на окисление.Неутрални оксиди (несолеобразуващи) образуват p-елементите с неметален характер ,които не взаимодействат с вода,основи или киселини.