Махачкала
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Махачкала (на руски: Махачкала́, аварски: МахIачхъала) e град в Русия, столица на Дагестан. Градът е разположена на западното крайбрежие на Каспийско море, в подножието на планината Таркитау, част от планинската верига на Кавказ. Махачкала има население от 466,3 хил. жители (2006), a градската му агломерация наброява 760 хил. жители (2005).
[редактиране] История
Махачкала е основана през 1844 година като руско военно укрепление Петровское, което сред местните планински народи е наричано Анджи Кала. През 1857 година селището получава статут на град и е наречено Порт Петровск. Градът е наречен така по известна легенда, според която по време на Персийския похода от 1722 на това място е била разположена войската на Петър I. През 1870 година е построен искуствен залив и пристанище. През периода 1894-1896 Махачкала е свързана с Владикавказ и Баку чрез железопътна линия.
В края на 19 и началото на 20 век в Порт Петровск са построени нефтепреработвателни заводи, хартиена и тютюнева фабрика.
През 1921 година градът е преименуван на Махачкала в чест на дагестанския революционер Мoхaмед-Али Дахадаев по прякор "Махача" (1882-1918). Името е образувано като са сляти думите "Махач" и "кала" ("град, крепост").
От 1921 до 1990 година Махачкала е столица на Дагестанската АССР, а след това и на Република Дагестан. Махачкала силно пострадва по време на земетресението от 14 май 1970 г.
Само на 5-6 км от Махачкала в планината Таркитау се намира село Тарки, на мястото на когото според преданието през 7-10 век е съществувал хазарския град Семендер, който приблизително до 723 година е столица на Хазарския каганат. По-късно селището прераства в аул Тарки с 3 джамии.
