Дагестан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 (информация) |
 (информация) |
 |
|
| Официален език | руски |
| Столица | Махачкала |
| Президент | Могамедали Могамедов |
| Министър-председател | Атай Алиев |
| Федерален окръг | Южен федерален окръг |
| Площ |
50 300км2 |
| Население |
2 576 531 души (2002) |
| Гъстота |
51,2/км² |
| Валута | рубла |
| Часова зона | UTC +3 |
| Автомобилен код | 05 |
Дагестан е субект на Руската Федерация, разположен е в Северен Кавказ и Каспийско море. Влиза в състава на Южния федерален окръг и Североказказкия икономически район.
Съдържание |
[редактиране] История
- В началoто на новата ера част от територията на съвременен Дагестан влиза в състава на Кавказка Албания.
- През VII-X век територията на Дагестан става част от Хазарския хаганат.
- През X-ти век започва формиране на независими държавни образувания (Дербентски емират, Аварско ханство, Табасаран).
- През XVIII век се води борба за контрол над Дагестан между Руската империя и Персия
- Окончателно е присъединен към Русия през 1813г.
- През 30-те и 50-те години на XIX век имам Шамил води война с Русия.
- През 1921 г. е образувана Дагестанска АССР.
На 17 септември 1991 г. е переименувана в Дагестанска ССР, а на 17 декември 1991 г. в Република Дагестан.
- През август 1999 г. Дагестан е подложен на нападенията на чеченските сепаратисти под ръководтвото на Шамил Басаев.
[редактиране] География
Дагестан е разположен на западния бряг на Каспийско море, в източната част на Северен Кавказ. Южната част на републиката е заета от гори и планинските хребети на Кавказ, на север Дагестан заема Прикаспийската низина.
Дагестан има обща граница с Азербайджан на юг,а на югозапад с Грузия. Граничи с Чечения на запад, със Ставрополския край на северозапад, и с Калмикия на север. Разстояние от столицата Махачкала до Москва - 2 166 км.
През централната част на републиката тече река Терек.
Намира се в умерения климатичен пояс, а климатът е високопланински. Средната температура за януари е -2,9оС, а за юли +22оС.
Сред полезните изкопаеми промишлено значение имат находищата на нефт, газ и сяра, варовиковите и кварцови пясъци.
[редактиране] Население
По данни от преброяването от октомври 2002 г., Дагестан има население от 2 576 531 души (1,77% от населението на Руската Федерация, 20-то място в Русия), с плътност 51,2 души/км2. Урбанизацията на населението е 42,79%.
Етническият състав на населението е следният:
- авари - 29,44%;
- даргинци - 16,52%;
- кумики - 14,20%;
- лезгини - 13,07%;
- лакци - 5,42%;
- руснаци - 4,69%;
- азербайджанци - 4,33%.
[редактиране] Големи градове
- Махачкала (336 500 души);
- Дербент (95 500 души);
- Хасавюрт (88 400 души);
- Каспийск (71 200 души);
- Буйнакск (57 900 души);
- Кизляр (47 300 души);
- Избербаш (37 100 души).
[редактиране] Икономика
[редактиране] Промишленост
Развито е машиностроенето (приборостроене, електроелектроника), хранително-вкусовата промишленост, енергетиката, нефто и газодобивната промишленост, производството на строителни материали, народните занаяти.
[редактиране] Селско стопанство
Републиката се е специализирала в лозарството, градинарството и зеленчукопроизводството. Развити са овцевъдството и козевъдството.
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] На руски език
- Република Дагестан — Официален сайт
- Сайт на правителството на Република Дагестан
- Информационан сайт на Дагестан
- Република Дагестан — кратка справка
- Народите на Дагестан
- Dag.dax.ru - Систематизиран каталог с анотирани препратки на дагестанския интернет
- Дагестан на Открития портал на Руския Юг
[редактиране] На английски
- Dagestan at the NUPI Center for Russian Studies
- History of Dagestan at the Daghestan State University
- University of Texas maps of the Dagestan region
- Sobaka's independent reporting on Dagestan
- BISNIS report - US government report on the economy of Dagestan (2000)
- Radio Free Europe discusses religious tension in Dagestan
