Морфема
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Морфемата е най-малката значеща единица в езика.
[редактиране] Понятие
В българското езикознание морфемите се делят на корен, представка, наставка, окончание и съединителна морфема, и определителен член. Главната морфема в думата е коренът, тъй като той е носител на основното ѝ лексикално значение. Представката (префикс) стои пред корена или пред друга представка. Наставката (суфикс) стои след корена или след друга наставка. Съединителната морфема има структурна роля в сложни думи да съединява двата корена, напр. вод-О-скок. Окончанието (флексията) стои в края на думата и изразява граматически значения. Членната морфема стои в края на имена (съществително, прилагателно) и някои причастия.
[редактиране] Видове
Морфемите биват два вида - лексикални и граматични, като лексикалните носят основното речниково значение на думата и служат за образуване на нови думи. Това са корен, словообразувателни представки/наставки, съединетелна морфема. Лексикалните морфеми са обект на лексикологията и по-конкретно на словообразуването. Граматическите морфеми служат за образуване на различните форми на една дума и са носители на граматическите значения. Морфологията изучава именно граматическите морфеми.
