МС-1 (танк)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
|
| Танк Т-18 Обр. 1927 г. (МС-1) Тактико-технически данни |
|
|---|---|
| опитен образец | 1927 г. |
| на въоръжение от | 1927 г. |
| на въоръжение в | СССР |
| дължина | 4,4 м. |
| ширина | 1,76 м. |
| височина | 2,12 м. |
| тегло | 5,3 т |
| окачване | ? |
| макс. скорост | 14,7 км/ч. (по шосе) ? км/ч. (прес. терен) |
| запас от ход | 120 км. (по шосе) 120 км. (прес. терен) |
| широчина на ров | 0,8 м. |
| вертикално препятствие | 0,55 м. |
| основно въоръжение | 37-мм "Hotchkiss" (104 сн.) |
| допълнително въоръжение | 2×6,5-мм "Фьодоров" (2016 патр.) |
| дебелина на бронята | 16 mm |
| силова установка | 4-цилиндров, безнинов "Фиат"; 3-степенна скоростна кутия 35 к.с. к.с. (26 kW) |
| екипаж | 2 души |
Лекият танк МС-1 (руски: Малый сопровождения-1" ) е първият серийно произвеждан лек танк съветско производство. Съгласно системата за класификация в СССР през 20-те години на 20 век танковете се делят на малки, средни и маневрени. По късно на машината е дадено обозначение лек танк Т-18.
Съдържание |
[редактиране] История
През май 1926 г. в Червената армия е приета 3-годишна програма за развитие на съветското танкостроене. В основата на новата програма лягат тактическите разчети за пробив на отбраната на предполагаемия противник на участък с широчина 10 км, отбраняван от 2 дивизии. През септември същата година е проведено правителствено съвещание, на което за прототип на масов среден съветски танк е избран френския танк "Рено". Танкът е изучен внимателно от съветските специалисти.
През март 1927 г. е в завод "Болшевик" е произведен първият прототип на танка и веднага е изпратен на заводски изпитания. Машината получавс индекс Т-16 и се отличава от френския "Рено" с по-малките си габарити и тегло при по-мощен двигател. В хода на изпитанията са установени редица недостатъци и поради това е направена препоръка за усъвършенстване на част от възлите и агрегатите на танка.
В средата на май същата година след значителна модернизация е произведен нов танк. Именно поради това на машината е присвоен нов индекс - МС-1 обр. 1927 г. (Т-18). Новата машина е изпратена за полеви изпитания в околностите на Москва. Поради това, че оръдието проектирано за танка не е все още готово машината е "въоръжена" с макет. Изпитанията са проведени в средата на юни 1927 г. и след успешното им приключване е препоручан от комисията за приемане на въоръжение в Червената армия.
Първите серийни танкове са произведени в периода 1928 - 1929 г. и МС-1 (Т-18) взема участие в парада по случай 7 ноември 1929 г. Първоначално се произвежда в завод "Болшевик", а от април 1929 г. производството е усвоено и от Мотовилихинския машиностроителен завод. През 1928 г. са произведени 30 машини, през 1929 г. - 96, а през 1930 г. - 300 машини.
В средата на 1929 г. е взето решение за модернизация на машината. Новата машина получава индекс Т-18 обр. 1930 г. и е с увеличена мощност на двигателя (40 к.с.), монтирана е 4-скоростна предавателна кутия и подобрения в трансмистята. Предвидено е въоръжението да бъде ново 37 мм оръдие, но въпреки, че заради него е променена куполата (предвидена е възможност за монтаж на радиостанция) новото оръдие не е монтирано на танка.
През 1933 г. е направен още един опит за модернизация на Т-18. За целта на танка е монтирано окачване от Т-26. При изпитанията новата машина, с индекс Т-18 обр. 1933 г., не оправдава очакванията и работата по него е спряна.
Т-18 е произвеждан (Т-18 обр. 1930 г.) до края на 1931 г. Производството му е спряно сле пускането в серийно производство на новия лек танк Т-26. Общо са произведени 950 леки танка МС-1 (Т-18) от всички модификации.
През 1937 г. съветското държавно ръководство взема решение за модернизация на всикчи остарели модели танкове и бронеавтомобили, намиращи се на въоръжение във войските. Съгласно това решение е направен опит за последна модернизация на леките танкове МС-1 (Т-18). Обърнато е голямо внимание на силовата установка на танка, като е монтиран нов двигател - ГАЗ-М1, скоростна кутия и радиатор от Т-38, облекчено е теглото на купола и е монтирана наблюдателна вишка на тавана на куполата. Модернизираната машина получава индекса Т-18М. При последвалите изпитания танка показва множество дефекти и е взето решение за спиране на работата по модернизирането му.
[редактиране] Устройство
Т-18 е изпълнен по класическата компоновачна схема с разположено в кърмата моторно отделение и водещо колело в предната част.
Корпусът на танка е от типа "кована конструкция", съставен от нитовани помежду си бронелистове с различна дебелина (8-16 мм). Разделен е на три отделения: моторно, бойно и отделение за управление.
Отделението за управление е разположено в предната част на корпуса. Достъпът до него се осъществява през люк, монтиран в креплението на куполата. Във капака на купола е монтиран монокулярен прибор за наблюдение, използван от механик-водача. Вляво от него е оставен процеп за наблюдения. Такива процепи са изрязани и в предните скулови скосявания на корпуса. И трите процепа могат да се закриват отвътре със специални метални капаци. В двата борда на предната част на корпуса са монтирани механизми за натягане на веригата. Резервоарите за гориво са монтирани в надгъсеничните ниши (специални призматчини джобове). Гърловините им се затварят с бронирани пробки.
Приборите за управление на танка са разположени на специален щит, вдясно от механик-водача. На него са монтирани централен ключ на електрическата система, манометър за налягането и термометър за температурата на маслото в смазочната система, стартерен бутон и осветителна лампичка. Вдясно от щита, на пода е разположена акумулаторакумулаторната батерия.
Моторното отделение се намира в кърмата на корпуса. Отделено е от бойното отделение с фигурен метален лист, който може да се сваля за техническо обслужване на двигателя. На него са монтирани крановете за превключване на горивните резервоари и специален кран за превключване горивоподаващата система в положение на самотек или под налягане. Достъпът до двигателя се осъществява през две специално вградени врати. На горният бронелист на моторното отделение е снабден с брониран капак с изрязани в него процепи. Предназначението му е да осигурява достъп на въздух за охлаждане на двигателя, като същевременно го защитава от противниковоя огън. На първоначално произвежданите машини на дъното на корпуса, под картера на двигателя, е монтиран люк за обслужване, но в по-късните мнодели е отсранен.
Бойното отделение е разположено в центъра на корпуса. В дъното му е монтиран авариен люк, използван за изхвърляне на картечните и снарядни гилзи. Танкът няма система за вътрешна или външна връзка.
Отзад на кърмата е монтиран удължител (опашка), облекчаваща преодоляването на широки ровове и окопи. В модификацията Т-18 "Носорог" такъв удължител е монтиран и в предната част на корпуса. Сравнително бързо тя е спряна от производсвто, защото значително намалява видимостта на механик-водача.
Куполата на танка Т-18 е на танка е от типа "кована конструкция", съставен от нитовани помежду си бронелистове. Първоначално формата и почти наподобява правилен шестоъгълник с наклонени стени. Монтирана е на крепление посредством шарнирна опора. Въртенето и се осъществява от мястото на командира. Застопораяването става посредством три прости спирачни механизма разположени равномерно на куполния пръстен (два отпред и един отзад). На горният куполен бронелист е монтирана малка кула за наблюдение покрита с подвижен капак, използван и за люк. В ня са монтирани вентилационни отвесртвия.
В хода на модернизацията на Т-18 формата на куполата е измена. В задната част е монтирана кърмова ниша за радиостанция, закрита с капак. Реално в Т-18 не са монтирани радиостанции и нишата е била използвана за съхранение на допълнителен боекомплект. Новата купола е с по-ниско тегло (140 кг.).
Въоръжението е разположено в предната част на куполата. То се състои от 37 мм оръдие "Hotchkiss" (боекомплект 104 снаряда) монтирано в специален изрез в лявата част, а сдвоената картечница е монтирана в полукръгла установка - в дясната част. При необходимост картечната установка може да бъде монтирана в специална кърмова амбразура, разположена в лявата задна част на куполата.
Противооткатните системи на оръдието се състоят от хидравлически спирачен компресор и накатни пружини, монтирани в единна конструкция. На първите произведени машини са монтирани вносни 37 мм оръдие "Hotchkiss", някои от които са били с обратни нарези. От началото на 1928 г. танка е въоръжен със съветският вариант на оръдието "Hotchkiss" - ПС-1 (констуктор Сячинтов) монтирано в собствена оръдейна маска.
В новото оръдие са внесени съществени изменения по ударния и спусковия механизъм, монтиран е модератор, уравновесител за облекчаване на вертикалното движение на оръдието и др. Оръдието използва унитарни снаряди. Боекомплекта е разположен в брезентови чанти монтирани на различни места в купола.
Прицелните уреди на танка в първите серийно произведени машини са крайно прости. Използван е само диоптрически прицел. От 1930 г. танковете са въоръжени с нов оптически прицел с 2-кратно увеличение, съветско производство.
Допълнителното въоръжение на Т-18 първоначално се състои от 6,5 мм двустволна картечница "Фьодоров-Иванов", разположена в полукръгла установка. Поради това, че бойното използване на картечната установка е било с малка продължителност, през 1930 г. тя е заменена с 7,62 мм танкова картечница ДТ (конструктор Дегтярьов).
Силовата установка на Т-18 се състои от 4-цилиндров, бензинов, карбураторен танков двигател с въздушно охлаждане на фирмата "Фиат" (мощност 35 к.с.). Разположен е напречно в моторното отделение. По-късно започва монтирането на подобен двигател съветско производство. Двигателят е обединен в обща група със скоростната кутия и главния фрикцион - за онова време тази схема е абсолютна новост. Скоростната кутия е тристепена обединена в едно с прост диференциал. На танковете от третата серия (обр. 1930) е монтиран по-мощен двигател (40 к.с.) и 4-степенна скоростна кутия. Електрооборудването на машината първоначално е на немската компания "Бош", а по-късно на "Сцинтила".
Ходовата част на машината се сътои от шест тялежки с амортизатори, двойка допълнителни опорни колела и двойка главни колела. Водещото колело изпълнено на алуминиева основа и вбит на нея зъбен венец. Основата е монтирана към вала посредством два сачмени лагера. Направляващото колело (ленивец) се състои от алуминиев диск с промеждутъчен пръстен и две гумени ленти. Закрепен е на ос чрез два сачмени лагера. Оста на направляващото колело е монтирана върху механизъм за натягане на веригите. Горният път на веригата се състои от четири ролки с гумени ленти. Първите три ролки се поддържат от платинчат ресьор, а четвъртото е неоподвижно.
Веригите на танка се състоят от 51 ляти трака скрепени помежду си чрез тръбна връзка и втулки. От 1930 г. танковете са снабдени с нов тип вериги - "орлови нокти" с по-голяма ефективност при движение.
За управлението на машината се използват лентови спирачки. Спирачните барабани са разположени на вала на диференциала, пред бордовата предавка.
[редактиране] Бойно използване
От моделът Т-18 (МС-1) са произведени общо 959 машини, които постъпват на въоръжение в новосъздадените танкови батальони, полкове, бригади и механизирани полкове и бригади.
За първи път Т-18 (МС-1) взема участи в бойни действия в хода на локалния конфликт по Кистайската-източна железопътна линия през есента на 1929 г. В конфликта участва отделна танкова рота въоръжена с 10 машини Т-18. Въпреки допуснатите тактически и логистични грешки и слабата подготовка на екипажите като цяло участието на танковата рота е оценено като удоволетворително.
В началото на 1938 г. от произведените 959 машин в периода 1934 -1937 г. 160 са вкопани като ДОТ в укрепените линии на Ленинградски военен окръг. Състоянието на машините във войските е било крайно лошо, голяма част от тях са с различни неизправности или разоръжени. През март същата година е взето решение още 700 машини да бъдат предадени на пограничните военни окръзи за вкопаване като ДОТ-ове, като шасито и силовата установка са сдавани за скрап.
Една малка част от танковете Т-18 участват във Втората световна война. В началото й те са на въоръжение в 87 стрелкова дивизия, 9 механизиран корпус, а в периода 1941 - 1942 г. в 150 танкова бригада са на въоръжение последните 9 танка Т-18.
[редактиране] Модификации
- МС-1 (Т-16) - Първи рототип на танка произведен през март 1927. Не издържа заводските изпитания.
- МС-1 обр. 1927 г. (Т-18) - Основен модел на танка.
- МС-2 - Модификация на основния модел, въоръжен с 2 7,62 мм картечници ДТ.
- МС-3 (Т-18 обр. 1930 г.) - Модификация на основния модел, въоръжен с 2 7,62 мм картечници ДТ, форсиран двигател (40 к.с.), усъвършенствана ходова част и променена куплоа (възможност за монтаж на р/станция).
- Т-18 обр. 1933 г. - Прототип на Т-18 с окачване от Т-26. Не издържа полевите изпитания.
- Т-18М обр. 1937 г. - Прототип на Т-18 с нови двигател - ГАЗ-М1, скоростна кутия и радиатор от Т-38. Не издържа полевите изпитания.
- Т-18 "Носорог" - Модификация на базовия модел от 1929 г. с монтиран в предната част удължител за увеличаване възможността на машината при преодоляване на ров.
- Т-18 (ХТ-18) - Химически протоитп на Т-18. Въоръжен с резервоар с БОВ (60,5 л.). Възможност да зарази или да задими участък от местността с дължина до 1,7 км. Произведена е 1 машина. Опитите са прекратени през 1934 г.
- ОТ-18 (ОТ-1) - Огнеметен прототип на Т-18. Произведена е 1 машина.
- ТТ-18 - Телеуправляем прототип на Т-18. Монтаирана е система за дистанционно управление "Мост1". В периода 1931 - 1933 г. са произведени 6 или 7 машини. Танкът не издържа полвеите изпитания и не е одобрен за производство.
- Т-20 - Подобрен прототип на Т-18 с по-мощен двигател и подобрено въоръжение. Произведена е 1 машина.
- 76,2 мм САУ - Прототип на САУ за поддръжка на пехотата на базата на Т-18. Проектът е одобрен, но не е произведн нито един прототип.
- 45 мм САУ - Прототип на САУ за борба с танковете на противника на базата на Т-18. Проектът е одобрен, но не е произведн нито един прототип.
- Снабдителен танк - Прототип на Т-18 предназначен за подвоз на боеприпаси за САУ. Върху корпуса се разполагат 2 бронирани контейнера за 10 съндъка (50 бр. 76,2 мм артилерийски снаряда) или 16 съндъка (192 бр. 45 мм артилерийски изстрела за ПТП). Проектът е одобрен, но не е произведн нито един прототип.
- 122 мм гаубица - Прототип на 122 мм гаубица на базата на Т-18. Проектът е одобрен, но не е произведн нито един прототип.
- 152 мм гаубица - Прототип на 152 мм гаубица на базата на Т-18. Проектът е одобрен, но не е произведн нито един прототип.
- Щурмови сапьорен танк - Прототип на танк-мостопоставач на базата на Т-18 въоръжен с 4-метров дървен мост, свредел и механически трион. Разработката е доведена до създаването на ескизен проект.
[редактиране]
Тактико-технически данни на някои от моделите Т-18
| Тактико-технически данни | ||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Танк | Тегло т. |
Екипаж | Габарити м. |
Въоръжение | Скорост км/ч |
Препятсвие | Запас от ход |
Двигател | ||
| Т-18 (Обр. 1927 г.) |
5,3 | 2 | 4,4x1,76x2,1 | оръдие: 37-мм "Хочкис" (37-мм ПС-1)
|
шосе: 14,7 грунт: ? |
наклон: 45° крен: 30° |
120 | "Микулин" ; 35 к.с. (4-цилн., бензин) |
||
| T-18 (Обр. 1930 г.) |
5,68 | 2 | 4,35x1,76x2,12 | оръдие: 37-мм "Хочкис" (37-мм ПС-1)
|
шосе: 17,5 грунт: ? |
наклон: 45° крен: 30° |
120 | "Микулин" ; 40 к.с. (4-цилн., бензин) |
||
| T-18М | 5,8 | 2 | 3,52x1,75x 2,08 | оръдие: 37-мм "Хочкис" (37-мм ПС-1)
|
шосе: 24,3 грунт: ? |
наклон: 40° крен: 30° |
120 | ГАЗ М-1 ; 50 к.с. (4-цилн., бензин) |
||
| БT-1 | БT-2 | БT-5 | БT-7 |БT-8 | ИС-1 | ИС-2 | ИС-3 | ИС-4 | ИС-6 | ИС-7 | КВ-1 | КВ-2 | КВ-3 | КВ-4 | КВ-5 | КВ-6 | КВ-7 | КВ-8/КВ-8с | КВ-9 | КВ-10| КВ-11 | КВ-12 | КВ-13 | КВ-14 | КВ-85 | КВ-100 | КВ-220 | КВ-222 | МС-1 | ПТ-76 | Т-10 | Т-12 | Т-16 | Т-17 | Т-18 | Т-20 | Т-21 | Т-22 | Т-23 | Т-24 | Т-26 | Т-27 | Т-28 | Т-30 | Т-34 | Т-35 | T-37 | T-38 | Т-40 | Т-44 | Т-50 | Т-54 | Т-55 | Т-60 | Т-62 | Т-64 | Т-70 | Т-72 | T-80 | Т-80 | Т-84 | Т-90 | Т-95 | |
