Обикновена манатарка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За биологичният род на тази гъба вижте род Манатарка.
| Обикновена манатарка | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Обикновена манатарка (Boletus edulis)
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Обикновената манатарка (Boletus edulis) е една от най-разпространените и популярни гъби у нас. Нарича се също меча гъба. Често „манатарка“ се отнася за тази гъба.
[редактиране] Вид
При младите екземпляри стъблото е дебело и месесто, и е често няколко пъти по-голямо от самата гугла. Най-тънката част е винаги до тръбичките, където също така се намира мрежеста окраска. Тръбичките са бели, но по-късно стават бледожълти. Цветът на най-младите гугли е кремав. Със стареенето на плодното тяло, гуглата се уголемява, става плоска и покафенява. Най-старите екземпляри имат маслинено зелени тръбички. Такъв е също цветът на споровия прашец. Месото е винаги бяло. Размерът на гуглата е до 25 сантиметра. Стъблото расте до 20 сантиметра височина. Масата на цялата гъба може да достигне и даже да надвиши 2 килограма.
[редактиране] Събиране
Това е най-лесно намираната у нас дива гъба. Тя е лесна за разпознаване, добра за консумация, лесно запазима, и желана за внос от други Европейски държави. Висококачествените млади плодни се считат за деликатес и имат високи цени. Сравнително трудно се намират обикновени манатарки без инфестации на ларви. Среща се най-често в иглолистни гори, но не е рядка и в широколистни. Гъбата е в симбиоза с дърветата.
Събира се ежегодно зедно с пачият крак по Родопите от хиляди цигани и ентусиазирани гъбари. Малки селища от палатки на събирачи се формират на поляни около изкупвателни пунктове. Сезонният добив обаче често варира, както и изкупвателната цена.
Традиционно гъбите се нарязват на тънки филийки, които после се слагат или нареждат върху платно или найлон за сушене под слънцето. Също така, гъбата се консумира прясна.
Обикновената манатарка може да се сбърка с ядливата
- борова манатарка (B. pinophilus)
- жълта манатарка (B. appendiculatus)
- бронзова манатарка (B. aereus)
- канеленокафява манатарка (Xerocomus badius)
Манатарки с оранжеви или червени тръбички и посиняващо месо се заобикалят. Това са дяволска гъба (B. satanas), пурпурночервена манатарка (B. rhodoxanthus), красива манатарка (B. calopus), червеностъблена манатарка (B. erythropus) и огнена манатарка (B. luridus). Горчивата манатарка (Tylopilus felleus) не е отровна, но е неприятно горчива на вкус.
