Общност на нациите

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Знаме на Общността на нациите

Общността на нациите (на английски Commonwealth of Nations) е доброволно сдружение на суверенни държави, повечето от които са бивши колонии на Великобритания. В миналото организацията се е наричала Британска общност и Британска общност на нациите. Основната цел на Общността е да създава атмосфера на икономическо сътрудничество между членуващите държави, както и разпространението на демокрацията и ефективното управление.

Съдържание

1 Произход
2 Членство
3 Организация и цели
4 Полза от членството и съвременни проблеми
5 Културни връзки
- 5.1 Литература
6 Вижте още
7 Външни препратки

[редактиране] Произход

Общността е наследник на Британската империя. През 1884, по време на посещението си в Аделаида, Австралия, лорд Роузбъри описва променящата се Британска империя, със ставащите все по-самостоятелни бивши колонии, като една "Общност на нациите". Формалната организация на Общността води началото си от Имперските конференции от края на 20-те години на 20 век (конференции на британските и колониалните министър-председатели се провеждат периодично от 1887), където е призната назависимостта на самоуправляващите се колонии и най-вече на доминионите. Това става по-специално с декларацията Балфур от Имперската конференция през 1926, когато Обединеното кралство и неговите доминиони се съгласяват, че са "с равен статут, по никакъв начин подчинени един на друг в своите вътрешни и външни работи, макар и обединени от обща вярност към Короната и свободно асоциирани членове на Британската общност на нациите". Тази връзка е по-късно формализирана с Уестминстърския статут от 1931.

След Втората световна война Империята постепенно се разпада, донякъде поради усилилите се движения за независимост в подчинените територии, най-вече в Индия, донякъде поради затрудненото положение на британското правителство след тежките разходи по войната. През 1946 думата Британска е извадена от наименованието на Общността. Бирма (1948) и Южен Йемен (1967) са сред малкото бивши колонии или протекторати, които не се присъединяват към Общността след получаването на независимост. Вероятно най-известната група бивши британски колонии, Съединените щати, не са член на Общността, тъй като получават независимост близо столетие преди появата на тази организация. Ирландия първоначално е член на Общността, но я напуска, след като става република през 1949.

Въпросът с членството на републики в Общността е разрешен през 1950, когато се постига споразумение, на основата на предложението на канадския министър-председател Луи Лоран Индия да остане член на организацията, въпреки приетата републиканска конституция. Това решение, обявено с Лондонската декларация, предвижда членовете да приемат британския монарх за глава на Общността, независимо от вътрешната им конституционна уредба. Мнозина считат това решение за началото на съвременната Общност на нациите.

С разрастването на Общността Обединеното кралство и бившите "бели доминиони" стават известни неофициално, а често и подигравателно, като Бялата общност, особено във връзка с противоречия с останалите по-бедни членове на организацията. Чести са обвиненията, че "Бялата общност" има различни интереси от африканските страни и проявява расизъм, например в споровете около Родезия през 70-те години, налагането на санкции срещу ЮАР през 80-те и, в по-ново време, при натиска за демократични реформи в Нигерия и Зимбабве.

[редактиране] Членство

Карта на Общността на нациите, членуващите държави са в синьо

Общността обхваща население от близо 1,8 милиарда души, около 30% от жителите на света. Най-голямо е населението на Индия - около 1 милиард души (2001), а Пакистан, Бангладеш и Нигерия имат по повече от 100 милиона жители. Най-малко е населението на Тувалу, едва около 11 000 души. Площта на страните от Общността е около една четвърт от сушата на света, като Австралия, Канада (втората по големина страна в света) и Индия имат по повече от 2,5 милиона квадратни километра.

По принцип членството в Общността е открито за страни, които приемат основните цели на асоциацията. Членовете трябва да имат настояща или минала конституционна връзка с Обединеното кралство или друг член на Общността. Не всички членове са имали преки конституционни връзки с Обединеното кралство. Някои тихоокеански страни по-рано са били под австралийско управление, а Намибия е управлявана от ЮАР от 1920 до независимостта си през 1990. Камерун се присъединява през 1995, въпреки че само част от територията му е била под британско управление под мандат на Обществото на народите (1920-1946) и на Организацията на обединените нации (1946-1961).

Само един член на днешната Общност никога не е бил свързан нито с Британската империя, нито с някой член на Общността. Това е Мозамбик, бивша португалска колония, приета през 1995 с подкрепата на нейните съседи, заедно със завръщането на ЮАР. Всички съседни страни са членове на Общността и се стремят да компенсират Мозамбик за щетите, причинени от противопоставянето на белите режими в Родезия и ЮАР. През 1997 правителствените ръководители на Общността приемат, след известни спорове, че случаят с Мозамбик е изключение и не създава прецедент.

В миналото Шарл дьо Гол предлага Франция, въпреки че никога не е била част от Британската империя, трябва да поиска членство в Общността. Тази идея, макар и да не се реализира, може да се разглежда като следствие от предложението на Уинстън Чърчил да се създаде френско правителство в изгнание по време на Втората световна война, което да се противопостави на марионетния режим на маршал Филип Петен. Египет, Ирак и Израел никога не са проявявали интерес към членство в Общността, въпреки периодите на британско управление. По същия начин Бахрейн, Йордания, Кувейт и Оман не са членове на организацията. Хонконг също не се присъединява към Общността след края на британското управление през 1997, тъй като става част от суверенна държава, Китай.

През 2004 Бутан е поканена в Общността, но правителството отказва, тъй като смята членството за нарушаване на суверенитета на страната.

[редактиране] Отстраняване

През последните години Общността отстранява няколко от своите членове от Съвета на Общността, заради тяхната неспособност да формират демократични правителства. Отстранените членове не участват в срещите на лидерите и министрите от Общността, но остават членове на организацията. Фиджи, която по подобни причини е извън Общността между 1987 и 1997, е отстранена след военен преврат в страната (2000-2001), както и Пакистан (1999-2004). Нигерия е отстранена между 1995 и 1999. Зимбабве е отстранена през 2002, заради проблеми с избирателната и поземлена реформа на правителството на Робърт Мугабе.

[редактиране] Прекратяване на членството

Тъй като членството е напълно доброволно, членовете могат да напуснат Общността по всяко време. Пакистан напуска през 1972 в знак на протест срещу признаването от Общността на отделилият се Бангладеш, но отново се присъединява през 1989. Зимбабве напуска през 2003, когато правителствените ръководители на Общността отказват да отменят отстраняването на страната за нарушаване на правата на човека.

Макар че правителствените ръководители могат да отстраняват членове, Общността няма процедура за изключване. Все пак страните, обявени за републики, автоматично прекратяват членството си, освен ако, както в случая с Индия през 1950, не получат разрешението на останалите членове да останат в организацията.

В резултат на враждебността на повечето членове към политиката на апартейд, правителството на ЮАР решава да не иска повторно приемане след обявяването на републиката през 1961. Страната е отново приета в Общността през 1995. Подобна е ситуацията след обявяването на Фиджи за република през 1987 и въвеждането на расистко антииндийско законодателство. Фиджи е приета отново през 1997.

[редактиране] Списъци на членовете

Членове на Общността на нациите по име
Членове на Общността на нациите по континент
Членове на Общността на нациите по дата на присъединяване

[редактиране] Организация и цели

Елизабет II е номиналният глава на Общността. Освен това тя е и държавен глава на някои от членовете на Общността, но повечето са републики, а има и няколко местни монархии. Ролята на главата на Общността се доближава до церемониален пожизнен председател. В конституционен смисъл постът не е нито наследствена монархия, нито изборно председателство. В резултат на това не е ясно дали наследникът на британския и на много други тронове на държави от Общността ще получи автоматично и поста на глава на Общността или това може да бъде възложено на друг държавен глава.

През 1965 е създаден Секретариат на Общността със седалище в Лондон. Настоящият генерален секретар е Дон Маккинън, бивш външен министър на Нова Зеландия. Основният форум на организацията е срещата на правителствените ръководители на Общността, провеждана през две години. Провеждат се и редовни срещи на министрите на финансите, правосъдието, здравеопазването и други.

Общността на нациите от дълго време е форум, където високоразвити икономики (Великобритания, Австралия, Канада, Нова Зеландия) и много от по-бедните страни се опитват да постигнат обща политика. Най-важният документ на Общността е Декларацията от Хараре (1991), където за нейни принципи са обявени демокрацията и доброто управление и се разрешават действия срещу членове на организацията, нарушаващи тези принципи. Преди това колективните действия на Общността са ограничени от принципа за ненамеса във вътрешните работи.

[редактиране] Полза от членството и съвременни проблеми

Общността често е оприличавана на английски клуб за джентълмени и въпросът с членството, кой е и кой не е член на организацията, обикновено изглежда по-важен и определено привлича повече внимание, отколкото нейната същинска дейност. Причина за това е фактът, че основната полза от членството е възможността за близък и сравнително чест контакт на неформална и равнопоставена основа между членовете, които споделят много общи неща в областта на езика, културата и историята.

В ранните си дни Общността представлява и важен икономически блок. Страните от Общността предоставят на стоките на партньорите си привилегирован достъп до своите пазари и се поддържа свободно или преференциално право на миграция межуд членовете. Тези права са значително редуцирани с времето, но последствията от тях остават и днес. В повечето страни от Общността има значителни общности със семейни връзки в други членове на организацията, явление, отиващо далеч отвъд ефекта на първичната колонизация на части от Общността от британски заселници. Освен това потребителите в страните от Общността запазват своите предпочитания към стоки от други страни от организацията, така чи дори без митнически преференции търговията в рамките на Общността остава неочаквано висока. При влизането на Великобритания в Европейския съюз Конвенцията от Ломе запазва някои от преференциалните права за достъп на стоки от Общността на британския пазар.

През последните десетилетия се наблюдава взаимно намаляване на интереса на страните от Общността на нациите една към друга и нейното директно политическо и икономическо значение намалява. Чрез Европейския съюз Великобритания се сближава с останалите европейски страни. Влизането на страната в ЕС е приемано като предателство от много граждани на страни от Общността, чиито икономики разчитат на привилегирования достъп до британския пазар.

От друга страна бившите британски колонии се сближават с търговски партньори извън Общността и със своите непосредствени съседи. Реакциите срещу имиграцията от страните от Общността във Великобритания през 50-те и 60-те години довежда до ограничения в правото на имиграция. Днес Общността на нациите се ограничава главно до окуражаване на общуването между членуващите страни и до оказване на морален натиск върху членове, нарушаващи международните закони, като правата на човека, и ограничават демократичните свободи. Основни дейнсти днес са обучаването на експерти в развиващите се страни и съдействие и наблюдение на избори.

Общността на нациите е полезна и като международна организация, която е символ на значителни културни и исторически връзки между богати и развиващи се страни с различни обществени и религиозни условия. Общото наследство на английския език и литература, общата правна и административна система поддържат клубната атмосфера в Общността.

Гражданите на страните в организацията имат някои отличителни, макар и обикновено не уникални, права в другите членове на Общността. Например гражданите от Общността обикновено имат право да се регистрират за гласуване във всяка ог останалите страни, ако живеят там. Гражданите от общността имат и право на местопребиваване в Обединеното кралство. То им позволява да влизат, живеят и работят там без ограничения. Страните, присъединили се към Общността след 1 януари 1983 са изключени от тази схема. Това са ЮАР, Пакистан, Намибия, Камерун и Момамбик.

[редактиране] Културни връзки

Най-вече в резултат на своята история под британско управление, много страни от Общността споделят определени традиции и обичаи, които са елементи на общата култура на Общността. Примери за това са любовта към крикета и ръгбито, движението в лявата лента, съдиите с перуки и използването на британски, вместо американски, правопис (така наречения английски език на Общността). Никое от изброените не е универсално сред страните на Общността, нито пък е характерно само за тях, но всички те са по-обичайни в Общността, отколкото извън нея.

Страните от Общността споделят много връзки на неправителствено ниво, най-вече в областта на спорта и културата. Игрите на Общността се провеждат на всеки четири години, две години след всяка Олимпиада. Освен обичайните атлетически дисциплини, те включват и спортове, популярни в Общността, като например кегли. Асоциацията на университетите на Общността е важна за академичните връзки, особено чрез програмите за обучение на студенти в университети на други страни от Общността.

През последните години моделът на Общността на нациите вдъхновява подобни инициативи от страна на Франция и Португалия и техни бивши колонии, както и други симпатизиращи страни. Това са Международната организация на франкофонията и Общността на португалски говорящите страни.

[редактиране] Литература

Споделената история под британско управление е довела и до създаването на значително количество произведения на много езици - литературата на Общността. Съществува Асоциация за изследвания на литературата и езика на Общността (ACLALS), която провежда международни конференции на всеки три години.

През 1987 Фондацията на Общността създава Писателска награда на Общността, с цел "да окуражи и възнагради подема на новата проза на Общността и помогне на заслужаващи произведения да достигнат до по-широка публика извън страните, в които са създадени.

Макар и да не е свързана официално с Общността, престижната награда Букър се връчва всяка година на писател от страна от Общността. Тази награда е сред най-високите в областта на литературата.