Основа (химия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изхождйки от теорията на електролитната дисоциация на Сванте Арениус, основа е такова съединение, което взаимодействайки с киселини дава вода и сол (реакция на неутрализация).

Според тази широка дефиниция, основи могат да бъдат три типа вещества:

1. Неразтворими във вода оксиди или хидроксиди, които могат да реагира с киселина. Примери: FeO, Al(OH) ₃.

2. Разтворими метални хидроксиди, който при дисоциацията си във вода дават хидроксидни йони и повишават pH на разтвора над 7. Дисоциацията на основите от този тип може да се представи с общото уравнение:

А(ОH)_n → Aⁿ⁺ + nОH^-

Примери: NaOH, Ba(OH)₂

3. Съединения, които при разтварянето си във вода взаимодействат с нея и отделят хидроксидни йони по реакцията:

А + H₂O → [AH]⁺ + ОH^-

Такива вещества са амонякът и органичните амини.

Химичните свойства на основите се определят от общата хидроксидна група. Реагират с киселини, киселинни оксиди, амфотерни оксиди, амфотерни хидроксиди.

Специфични реакции за някои основи са взаимодействията със соли и прости вещества на елементи с двойнствен характер и халогенни елементи, участие в окислително-редукционни процеси.

Забележки:

1. В тесен смисъл под понятието основа се разбира само случай 2 от горната дефиниция.

2. За да се избегне двусмисленост, могат да се използват термините: основен оксид, основен хидроксид, органична база, базично съединение.

3. Освен теорията на Аренус, за описване на киселинно-онсовните реакции се използват още две теории – на Брьонстед и Лоури и на Луис.