Плиний Стари
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Плиний Стари древноримски учен |
|
 |
|
| Роден: | 23 Novum Comum, Италия |
|---|---|
| Починал: | 24 август 79 Стабия, Италия |
Гай Плиний Секундус (на латински Gaius Plinius Secundus), наричан накратко Плиний Стари (или Старши) (на латински Plinius maior), роден около 23 г. в Комо, починал на 24 август 79 г. в Стабиае) бил римски учен.
[редактиране] Живот и дело
Плиний имал относително типична за времето си кариера на римски конник (Eques); командвал различни военни части в някои от римските провинции, сред които Германия, и става прокуратор.
Съпровожда като доверено лице императорите Веспасиан и Тит при походите им в Германия.
Плиний става известен предимно с природонаучното си съчинение Naturalis historia (Естествена история), което е единствения запазен до днес негов труд. В тази енциклопедия, състояща се от 37 тома, той обхваща съвременните знания по природните науки. Произведението, което въпреки формата си е издържано литературно, е безценен източник за античните знания. По думите на самия Плиний, произведението съдържа 20 000 важни факта от областите на антропологията, фармакологията (на основата на растителни и животински субстанции), ботаниката, етнографията, градинарството, географията, космологията, история на изкуството, медицина, металообработка, човешка психология, минералогия, изящни изкуства и зоология, които факти са събрани от около 2 000 книги от 100 различни автори. Първите десет тома били публикувани през 77 г., а останалите – едва след смъртта му.
Освен това Плиний е автор и на множество исторически съчинения: биография на приятеля му Помпоний Секундус, двадесет книги за римските войни в Германия и поредица, съдържаща римската история, изложена в 31 книги. Тази история, достигаща до времето на император Веспасиан била използвана като източник от историка Тацит (Gaius Cornelius Tacitus). За съжаление обаче, както и останалите исторически съчинения на Плиний, тази история не е запазена.
Плиний загива при изригването на вулкана Везувий, при което е разрушен и град Помпей. Наскоро преди това той бил назначен за префект на римската флота в провинция Месина (на лат. Misenum). Когато вулканът изригва, воден от природонаучния си интерес, но и от желанието да помогне на жертвите на катаклизма той тръгва с кораба си да пресича Неаполския залив към Стабиае, където и загива.
Плиний Млади, римски сенатор и писател, негов племенник, става свидетел на смъртта му и описва обстоятелствата в писмо до Тацит.
