Правопис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Правописът (ортографията) е система от валидни за даден език норми (правила) на писане като:
- писмено отбелязване на отделните думи и техните значими части - представки, корени, наставки, окончания;
- писането на сложни думи - слято, полуслято и разделно;
- използването на главни и малки букви;
- сричкопренасянето на части от думи на нов ред;
Правописът също така обхваща и правила за правилното поставяне на препинателни знаци (пунктуация), изписането на съкращения и, евентуално, транскрипцията на чужди имена и думи в съответния език, транслитерацията на писмената система да дадения език в друга писмена система (например, транслитерация на българско писмо с латиница).
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Използвана литература
- Д. Розенталь, М. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976, стр. 250
- Д. Тилков, Т. Бояджиев Българска фонетика, С. 1977, стр. 227 - 233
- Правописен речник на българския книжовен език, С. 1965 (Увод, стр. III - XL)
