Преговори на България с Антантата и Централните сили

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Преговорите на България с Антантата и Централните сили са опити на двете воюващи групировки да привлекат България на своя страна през Първата световна война. Наричани още Българското лято на 1915 година.

След избухването на войната страната е в тежко положение. Току-що е преживяла национална катастрофа. През август 1914 година, близо месец след избухването на войната, правителството на Васил Радославов обявява, че България ще пази неутралитет. Но това е само временно, тъй като правителството очаква удобен момент и по-изгодни условия да се намеси във войната.

България привлича погледите и на двата лагера, защото има стратегическо положение на Балканите и силна армия. Ако България се включи на страната на Централните сили, Сърбия ще бъде окончателно разгромена. Това може да повлияе на невключилите се все още Гърция и Румъния. Така ще се осъществи връзка с Османската империя. Ако България застане на страната на Антантата, тя ще прекъсне връзката на Германия и Австро-Унгария с Османската империя, ще овладее проливите и ще се осъществи връзка с Русия. Така австро-геранският блок може да бъде по-лесно разгромен. Ето защо Антантата води до последно преговори. Тя обещава териториите на изток от линията Мидия-Енос и несигурната гаранция за присъединяване на Македония. Но Сърбия и Гърция категорично се противопоставят.

Водят се преговори и с Централните сили. Те пък обещават цяла сръбска Македония и евентуално Добруджа и Егейска Македония. Освен това германците отпускат военен заем от 500 милиона марки. През септември България сключва Българо-германски договор (1915), Тайна българо-германска спогодба, Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България, Българо-турска конвенция (1915), което фактически присъединява България към Централните сили.