Солунско примирие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Солунското примирие е подписано на 29 септември 1918 година между България и Антантата, представлявани от Андрей Ляпчев и генерал Франше д'Епре, за спиране на военните действия помежду им. България трябва да демобилизира армията си, да се изтегли от заетите територии, да понесе частична военна окупация. Войските на запад от Скопие, около 100 000 души, остават в плен на Антантата. Германските и австро-унгарските части трябва да напуснат страната.

Със Солунското примирие България излиза от Първата световна война и на практика се лишава от шансовете си за национално обединение. След това страната понася втора национална катастрофа, утвърдена с Ньойския договор. В същото време с него е предотвратена окупацията на страната от сръбски и гръцки войски.