Просвещение
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Просвещението е духовно движение, обхващащо периода от края на XVII до началото на XIX век. (според някои, като официална дата на започване на Просвещението може да се посочи 1715. Годината в която Луи XIV умира). Просвещението продължава да има влияние и през XIX век. Хората започнали да си задават въпроси, които вълнували човечеството от векове. Просвещението се отразило най-вече в литературата и културата, както и върху мисленето на хората.
Носител на идеите на Просвещението била буржоазията, която започнала да се еманципира още през Ренесанса. Затова литературата в този период била антирелигиозна и антифеодална. В условията на абсолютизма, когато владетелите в Европа с помощта на църквата управлявали обществените слоеве буржоазията, със своята материална и интелектуална мощ, прозряла, че системата на управление трябва да се смени. В литературата от Просвещението доминирали гражданските теми, докато през Класицизма се пишело за начина на живот в кралския двор и най-вече за живота на аристокрацията.
Абсолютните монархии (особено на Луи XIV във Франция) довели до материалното осиромашване на народите с такива системи. Англия била най-напредналата страна в Европа, от 1688 година, в рамките на т.н. Славна революция, в която буржоазията победила абсолютната монархия. Значителни промени във Франция се усетили след смъртта на Луи XIV, но истинската промяна в обществения живот на страната се случва по време на Френската буржоазна революция от 1789 година. Все пак не всички владетели били против Просвещението, някои дори го подпомагали, като Фридрих II, Мария Тереза и нейният син Йосиф II, Катерина II, които доказват, че са истински привърженици на просветения абсолютизъм.
Един от основните белези на Просвещението е свързаността с науката. Поради тази причина XVIII век е наречен "Векът на философията". В този период се формират много науки: политическа икономия, статистика, социология, емпиристка психология и много други. Впрочем, философията в Просвещението значела социология, право и политология, а не философия в днешния смисъл на думата.
Първи привърженици на Πросвещението са Хуго Гроций и Спиноза от Холандия. Томас Хобс, Дейвид Хюм и Джон Лок от Англия развиват емпиристката философия, а Исак Нютон се прочува със своите открития в областта на физиката. "Теорията на държавата" на Лок и неговата мисъл за природния човек влияело върху повечето писатели на Просвещението. Просвещението във Франция се влияело от английското, но било по-радикално. Представителите на движението там се движели в насока на материализма. В Германия най-известните личности на просветителското учение били Томазиус, Йосиф Волф, Готхолд Лесинг и Базедов.
В областта на правния и обществения живот в XVIII век се развива идеята за т.н. "природно право", което проповядвало освобождение на социалния живот от верските, националните и традиционалните белези. Това отворило решение за проблема на жестоките верски граждански войни, които унищожавали просперитета на Европа. По този начин се дал тласък към създаването на модерното международно право. Философският дух, който подтиквал към разумна съгласност на всички граждани за равни права, всъщност може да се смята като форма на хуманистистичния стремеж за реализиране на достоен живот без насилие и деспотизъм.
[редактиране] Основни жанрове
- Мемоари
- Философски романи
- Писма
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Външни препратки
На английски език:
- Речник на историята на идеите: просвещението
- Речник на историята на идеите: против-просвещението
- Въвеждане в Просвещението
- Най-големите дела в просветителската литература
| Културно-исторически епохи в развитието на човешката цивилизация | |
|---|---|
| Античност | Средновековие | Ренесанс | Класицизъм | Просвещение | Романтизъм | Реализъм | Модернизъм | |
