Римокатолическа църква
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Част от серията статии за Християнство |
|
 |
|
|
Основи |
|
|
Библията |
|
|
Християнска теология |
|
|
История и традиции Източно християнство Западно християнство Деноминации · Движения |
|
|
Личности |
|
Римокатолическата църква е една от основните християнски вероизповедания, което включва църквите, признаващи върховенството на римския папа. Като повечето християнски църкви тя се обявява за продължител на първоначалната църква, основана от Исус Христос. Римокатолическата и Източноправославната църква се разделят при Източно-Западната схизма през 1054. И двете църкви са приемници на първоначалната Христова църква, но традициите им са различни. Всички ранни църковни автори, в това число и източните, както и вселенските събори на християнската Църква обаче приемат първенството primus inter pares (първи сред равни) на епископа на Рим - римския папа.
Съдържание |
[редактиране] Обряди
Основно тайнство в Римокатолическата църква е Светата литургия. Тя е пресъздаване на жертвоприношението от Новия завет, в което Исус Христос се принася в жертва за хората чрез хляба и виното, олицетворяващи тялото и кръвта на Божия син. Католическата литургия се състои от Литургия на словото и Евхаристийна литургия. Литургията на словото съдържа четенията от Светото писание, предвидени за съответния ден. Те са както от Стария, така и от Новия Завет на Библията, и задължително псалом от книгата Псалтир на Свети Пророк Цар Давид. Евхаристичната част съдържа приемането на даровете и преломяването на хляба и виното - точно пресъздаване на последните моменти от живота на Исус Христос. Причастието е кулминацията на католическата литургия. Всеки, който няма тежък или смъртен грях, католик, може да приеме Светото Причастие (Евхаристия). Тези, които не се намират в благодатно състояние, т.е. в грях, и не са се изповядали, не могат да се причастят. Ако го направят, извършват светотатство, което е тежък смъртен грях. Освен тайнството Причастие, както и в Православната църква, другите тайнства са Кръщение, Изповед, Свещенство, Брак и Маслоосвещение. В Римокатолическата църква се извършва отделно тайнството Миропомазание или Конфирмация - помазване с миро на младите католици, навършили определена възраст, обикновено 14-15 години.
За разлика от Източноправославната църква, от ХІ век в Римокатолическата църква свещениците нямат право на брак и трябва да спазват строго целомъдрие целибат. Днес се надигат все повече гласове за отмяна на това крайно аскетично изискване.
Докато Православната църква допуска трикратен развод, Римокатолическата църква не допуска развод в никакъв случай и по никакъв повод. Думите на Христос: "Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" се спазват стриктно в католическата доктрина. Само в изключителни случаи е възможен развод в католичеството, но след изрично разрешение на Римския Папа, за което обикновено се чака години. В Православната църква се допуска църковен брак само между кръстени православни, а в Римокатолическата църква са разрешени смесените бракове между представители на двете християнски вероизповедания. Не е необходимо кръщение на православния християнин, за да се венчае за римокатолик в католическа църква. Православен, който се венчае в римокатолическа църква, не загубва статута си на православен освен ако изрично не пожелае да се присъедини към католическата общност, приемайки Светото Причастие, като преди това се изповяда пред католически свещеник.
За разлика от Православната църква, в която причастието се извършва с квасен хляб, в Римокатолическата традиция хлябът е неквасен. Осветеното вино не се приема от вярващите, както е в православието, а само от духовниците. Смята се, че хостията (парченцето квасен хляб) съдържа в себе си тялото и от кръвта на Христос след освещаването на даровете.
Римокатоличеството приема главенството на папата над цялата Църква и добавката „и сина“ (“филиокве”, filioque) към символа на вярата - учение за произлизането на Светия Дух не само от Отца, но и от Сина Божи. Православната църква не приема тези учения като противоречащи на Библията.
По време на Светата литургия верните изповядат:
- Химн (Gloria)
- Верую (Credo)
- Отче наш (Pater Noster)
98 % от католиците принадлежат към западния (латински) обряд. Останалите 2 % са към някой от източните обреди. Частите на римокатолическата църква, използващи източен обряд, се наричат източни или униатски католическви църкви.
[редактиране] Източници
- Неделчев, Нено (1994). „Диалект на българите-католици“. Велико Търново: Абагар. ISBN 9548258226.
- Католическата духовна култура и нейното присъствие и влияние в България. С., 1992.
- Чурешки, Стефан. Римокатолическата пропаганда и българската история. Към философията на българската история. Велико Търново, Праксис, 2001, 110 с.
- Стефанов, архим. Павел. Нов поглед към унията между Българската и Римската църква през XIII век. - В: Преславска книжовна школа. Т. 5. Изследвания в чест на проф. д. ист. н. Тотю Тотев. Отг. ред. В. Гюзелев и Хр. Трендафилов. С., 2001, 343-352, 1 ил.
- Димитров, Божидар. България и папството. С., Български бестселър, 2002.
- Българи, италианци, Ватикана. Bulgari, italiani, Vaticano. Автори: Б. Димитров, Пл. Павлов и Асен Марчевски. С., 2002, 150 с.
- Янков, Ангел. Календарни празници и обичаи на българските католици (края на ХIХ – средата на ХХ век). С., 2003, 330 с.
- Grandhomme, J.-N., D. Rance. Catholiques de Bulgarie. Mareil-Marly, 2003, 328 p.
- Ваташки, Румен. Българската православна църква и римокатолическите мисии в България (1860 – 30-те години на ХХ век). Шумен, УИ, 2005, 372 с.
