Русини

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Русини

Общ брой:	около 55 000
Значителен брой в:	Словакия: 24,201 (2001)^[1] Сърбия: 15,626 (2002)^[2] Украйна: 10,100 (2001)^[3] Хърватско: 2,337 (2001)
Език:	русински, панонски русински, украински, словашки, руски
Религия:	Православие, Униатство
Сродни етнически групи:	Славяни Източни славяни

Русини (карпато-русини) или рутени е общото наименование на няколко съвременни етнически групи, които говорят русински език. Част от русините наричат себе си руснаци.

Русините произхождат от северните Карпати и все още обитават както тези области, така и някои други в Панонската низина. Тяхната родина често е наричана Карпатска Рутения (Задкарпатска Русия), макар че това наименование не съвпада вече напълно с местата, населени с русини.

Основните русински етнически групи в някогашните Галиция и Буковина (днес в Западна Украйна) в Карпатите, се наричат (от запад на изток) лемко, бойко и гуцули (хуцули). Имената на първите две групи идват от думата лем или бой, означаваща само (на руски только, на украински тільки), а името на последната група не е ясен. Освен тези три групи, са известни още и верховинци и долиняци или хайнали.

Съдържание

1 История
2 Религия
- 2.1 Униати
- 2.2 Източноправославни
3 Език
4 Известни русини
5 Външни препратки
6 Допълнителна литература

[редактиране] История

Някои русински етнически групи, живеещи по границата на територията, на която се формира украинската нация през 19 век, не се включват изцяло в този процес. Такива групи са хората, населяващи Карпатска Рутения и Полесието, донските казаци и др. Някои от тях продължават да се наричат русини.

Карпато-русинското национално движение е особено силно сред онези русински групи, които най-рано са откъснати географски от украинската етническа територия (например, русинските заселници в Сърбия (Войводина), емигрантите в САЩ и Канада).

По време на владичеството на Австро-Унгария (18 и 19 век), някои русини се преселват на територията на северна Босна и Херцеговина, Войводина и Славония (днес в Хърватска). Всички те са наричани русини. До преброяването в бивша Югославия през 1971 г. обаче украинците и русините са записвани като русини, след което те биват преброявани отделно.

Със създаването на Интернет, някои русински емигранти на запад започват да го използват като средство за разгласяване на тяхната загриженост за запазване на етническата и културна идентичност на русините.

[редактиране] Религия

Русините са етническа група, която никога не е имала своя собствена държава. Поради тази причина, те са подложени на силно влияние в страните, където живеят (Унгария, Словакия, Полша, Украйна, Русия и т.н.).

Относно въпроса за приемане на християнството от русините има редица спорове, но вероятно е станало преди разделянето на християнството на източноправославна и католическа църква през 1054 г. Много русински църкви са посветени на св. св. Кирил и Методий.

Пол Робърт Магочи в книгата си „Нашият народ: карпато-русините и техните потомци в Северна Америка” (Our People: Carpatho-Rusyns and Their Descendants in North America), публикувана през 1984 (вижте част от нея тук в превод на словашки) представя балансирано историята на русините и дава изчерпателни сведения за тях. По времето, когато е написал книгата си, в Съединените щати е имало приблизително 690 000 карпато-русини, членове на някоя църква (320 000 на католическата, 270 000 на православната и 100 000 в различни други протестантски и други).

[редактиране] Униати

Много от русините принадлежат към Униатската църква, призната от папата след срещите в Ужгород през 1508 и Брест-Литовск през 1596, но те са запазили литургията на църковнославянски език и повечето от външните белези на източноправославното богослужение. В днешна Хърватска русините униати са организирани в епархия Крижевци

[редактиране] Източноправославни

Въпреки че изконно свързани с Руската православна църква, източноправославните русини биват засегнати от комунистическия режим, а това се отразява и на източноправославната русинска диаспора. Множество емигрантски русински общности заявяват, че следват традицията отпреди Октомврийската революция като отхвърлят или омаловажават легитимността на църковната организация, действала под комунистическо управление.

[редактиране] Език

Основна статия: Русински език

Русинският не е признат официално от Украйна, понеже там го считат за диалект на украинския, като на същото мнение са и редица украински учени (вижте например Юлиян Тарнович Ілюстрована історія лемківщини, (1936), по изданието от 1964, Ню Йорк). Въпреки това, широко разпространено е и мнението, че русинският език е отделен славянски език. Дори някои русински учени смятат, че русинският език съществува от древността: „От праславянския възникнал и староруския – езикът в Киевска Русия. По времето на Киевска Русия, староруският, сред народа наричан "руски", в западноевропейската наука Ruthenian или русински език, бил, заедно с църковнославянския, официален език, а по-късно, след края на Киевска Русия и прехвърлянето на политическия и културен център далеч на изток, бил официален език и в Московското и другите руски княжества, както и в Полско-литовското княжество, които претендирали за право на наследство на Киевска Русия.” (Боґдан Гoрбаль Учебнїки карпатско-русинского язика зоз владическей одлоги културного нашлїдства восточно-католїцкей епархиї у Ню Джерзию, ЗАД). В Словакия е разпространено мнението, че русинският е диалект на словашкия език, но там русините имат своя организация и могат да ползват езика си (вижте изданието Инфо Русин). Във Войводина (Сърбия) русинският има статут на малцинствен език заедно с още няколко други езика.

[редактиране] Известни русини

Анди Уорхол (по рождение Вархола) – син на русини от Словакия, художник.
Том Ридж – син на баща чероки и майка русинка, чието семейство произхожда от Словакия, политик.
Сандра Ди (по рождение Александра Зук) – внучка на русински емигранти, актриса.