Сините камъни
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сините камъни е името на природен парк в Република България. Паркът е обявен на 28 ноември 1980 г. с цел опазването на специфичните екосистеми, както и на красивата природа. Паркът е част от Сливенската планина, която е част от Старопланинската верига. Територията на природния парк има площ от близо 7095 хектара и се намира на източния склон на Стара планина. Южната граница на природния парк е очертана от град Сливен. От север, запад и изток паркът е ограден от обширни горски масиви.
Съдържание |
[редактиране] Природни особености
На 5 август 2002 година територията на Природен парк "Сините камъни" е увеличена и към момента възлиза на 11380,3 хектара. Релефът на природния парк е силно разчленен. Това се обуславя от сложния геоложки състав. Най-ниската точка на парка е разположена на височина от около 300 м надморска височина. Най-високата точка на парка е връх Българка1181 м н.в. По високите територии от природния парк се намират в северните му части. Там преминава основното било на Сливенската планина и височината на тези местности е над 1000 метра. Северните склонове на планината, които са част от природния парк са изключително стръмни и труднодостъпни. Северните склонове са покрити с обширни букови гори.
За разлика от северните части на Природен парк Сините камъни, южните са заети от долови и урви. В тази част на резервата растителността, ако такава съществува, е рядка и представена предимно от отделни дървета от зимен дъб, бук и други.
Формирането на днешния релеф на района започва през ранния неогенен период. Основните промени на релефа на областа са причинени от виртикални тектонски движения, които са повлияли на формата на земната кора.
Сините камъни е името на скален масив, който е разположен на територията на природния парк. Скалният масив се е образувал под действието на ерозионните и денудационните процеси. Масивът е изграден предимно от кварцови скали с различни примеси. Характерни за скалния масив Сините камъни са различните скални образувания. Поради скалното разнообразие на скалните видове, които изграждат скалния масив, под въздействието на ерозионните процеси се е образувал характерния външен вид на масива. Образували са се различни върхове, долини, пещери, пропасти и други. Масива, както и околните местности са един от основните туристически обекти в областта.
Климатът е умерено-континентален и върху него е оказано влияние от планинския климат, който е характерен за по-голяма надморска височина. Най-високата температура, която е измерена на територията на Природен парк Сините камъни е 41°С, а най-ниската - -20°С. Във високите части на парка са характерни сравнително ниски температури и високи стойности на валежите, докато в по-ниските части температурите са високи, а валежите - немного. Снежна покривка се задържа около 3-4 месеца, като най-ранната дата за появяване на постоянна снежна покривка в средните надморски височини на парка е началото на месец ноември. Характерни за природния парк ветрове са северозападни и северни ветрове.
Основните видове почви, които се срещат в Природен парк Сините камъни са кафявите горски почви и канелените горски почви. Характерно за канелените горски почви е, че обикновено те са излужени. Основните почвообразуващи скали за канелените горски почви са конгломерати, варовици, туфи и други. Канелените горски почви, покриват по-ниските части от природния парк, на надморска височина под 800 м. Кафявите горски почви са разположени на по-голяма надморска височина, между 800 и 1200 м. Техните характерини почвообразуващи скали са пясъчници, варовици, доломити.
[редактиране] Флора
Характерния релеф и географско положение са добра предпоставка за наличие на богат и разнообразен растителен свят. Причина за ботаническото разнообразие са и специфичните скални маси, които се срещат тук.
[редактиране] Гори
Горите покриват голяма част от територията на природен парк Сините камъни. Широколистните гори покриват значително по-големи територии от иглолистните. С широколистни гори са покрити близо 90% от цялата територия на парка. Това че преобладават широколистни дървестни видове се дължи на малката надморска височина на по-голяата част от природния парк. Най-големи площи са залесени от смесени широколистни гори.
Значителни територии от парка са покрити с мизийски бук, чиито формации са много характерни за тези места. В горите на природния парк се срещат още обикновен габър, горун, цер, явор, келяв габър и други.
[редактиране] Висши растения
На територията на Природен парк Сините камъни са установени 735 висши растителни видове от 350 рода и 88 семейства. Най разпространените висши растителни видове в природния парк са покритосеменните, които са представени от над 700 вида. Голосеменните растения са представени от 7 вида. Голям е броя на папратите, които се срещат в парка - 11 вида, което е голям брой за територията на България.
На територията на Природен парк Сините камъни са установени 10 български ендемични вида, както и 9 балкански ендемита. Открити са също и два реликтни вида. 6 вида растения са обявени за опазване в международен мащаб - урумово лале, нежен лопен, горска съсънка и други.
Не са големи териториите покрити с тревна растителност. Това са предимно територии, които в минолото са били покривани от гори, но в последствие горите са били унищожени. Тревната растителност в парка не е така добре застъпена, както горската, но за сметка на това тук се опазват множество редки тревни видове.
Интерес представлява видът обикновена полевка, който покрива значителна част от площите, заети от тревни видове. Обикновено този вид расте върху кафяви горски почви, които са характерни за териториите, които в миналото са били покрити с гори от бук и габър. На мястото на дъбовите гори се среща садина, а на мястото на мизийския бук и обикновения габър - широколистна гъжва.
[редактиране] Фауна
На територията на Природен парк Сините камъни се срещат животни от субконтинентален и субсредиземноморски тип. Това прави фауната на парак много разнообразна и интересна. Повечето животни, които се срещат тук са характерни в по-голяма степен за Горнотрокийската низина, от колкото за Стара планина и Предбалкана.
[редактиране] Безгръбначни
На територията на парка са установени голям брой безгръбначни животни. Тук са представени около 75% от всички видове пеперуди, които се срещат в България. От тези видове 4 са български ендемити, 5 балкански ендемити, а 15 са включени в различни списъци за редки животни. Могат да се видят множество безгръбначни животни - еленов рогач, алпийска розалия, златист гъсеничар и много други.
[редактиране] Гръбначни животни
Огромен е броят на гръбначните животнински видове, които могат да се видят в природния парк. Установени са повече от 200 вида гръбначни животни. Голям е броят и на защитените такива животни. 35 вида са включени в Червената книга на България.
В природния парк се срещат 39 вида бозайници. Сред най-разпространените видове са сърната, заекът, невестулката и дивата котка. На територията на Природен парк Сините камъни са установени още златка, благороден елен, пъстър пор и други.
Установени са 14 вида влечуги, което е голям брой за територията, която заема. Влечугите, които се срещат на територията на парка представляват интерес за науката, тъй като толкова голям брой видове влечуги не е характерен за географската ширина, на която е разположен природния парк. Срещат се пепелянка, усойница, смок мишкар, шипобедрена и шипоопашата костенурка и др. От земноводните се срещат 9 вида.
[редактиране] Птици
Птиците са едно от най-значимите притежания на природния парк. Те представляват около 70% от всички животински видове, които се срещат на неговата територия. Установени са 145 вида птици. Срещат се също и видове, които не се срещат никъде другаде в България. Такива са птиците от тип, характерен за по-топли райони. От тях се срещат дебелоклюна чучулига, испанско каменарче, червеноглава сврачка и др.
29 вида от, тези които се срещат в Природен парк Сините камъни са включени в Червената книга на България, а повече от 100 са защитени от Закона за защите на природата. От птиците, които са включени в Червената книга на България, 20 са със статут застрашен, 7 - рядък, а две са включени в категория изчезнал - розов пеликан и брадат лешояд. Повече от половината птичи видове, които се срещат тук са от европейско природозащитно значение.
Установени са 20 вида дневни грабливи птици. Този голям брой се дължи на характерния скален релеф на парка, който е предпоставка за развитие на скалогнездещи птици. Някои от характерните представители на дневните грабливи птици в природния парк са соколът скитник, големият и малкият ястреб и други.
Нощните грабливи птици са представени от 6 вида, между които са бухал, чухал и др.
[редактиране] Вижте също
| Природни и национални паркове в България |  |
|
|---|---|---|
| Българка | Витоша | Врачански Балкан | Златни пясъци | Пирин | Персина | Сините камъни | Странджа | Рила | Рилски манастир | Русенски Лом | Шуменско плато | Централен Балкан
*с наклонен шрифт са изписани националните паркове |
||
