Шипоопашата костенурка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шипоопашата костенурка

Testudo hermanni

Класификация

царство:	Животни	Animalia
тип:	Хордови	Chordata
клас:	Влечуги	Reptilia
разред:	Костенурки	Testudines
семейство:	Сухоземни костенурки	Testudinidae
род:	Обикновени костенурки	Testudo
вид:	Шипоопашата костенурка	hermanni

Научно наименование

Testudo hermanni Gmelin 1789

Подвидове:

T. h. boettgeri — Източна шипоопашата костенурка
T. h. hermanni — Западна шипоопашата костенурка

Шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) е вид влечуго, един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки (Testudinidae).

Шипоопашатата костенурка достига до 3-4 kg тегло (източния подвид е по-едър) и 28 cm дължина. Много подобна е сродната ѝ шипобедрена костенурка (Testudo graeca), която също се среща на територията на България.

[редактиране] Разпространение и биотоп

Шипоопашатата костенурка се среща в Южна Европа - Пиренейския, Апенинския и Балканския полуостров (с изключение на вътрешните области в Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина и Западна България), островите Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови.

В България се среща подвидът Източна шипоопашата костенурка (T. h. boettgeri). Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1400 m, с изключение на Добруджа, планинските местности в Западна България и равнинните райони с интензивно земеделие.

Шипоопашатата костенурка предпочита редки гори, за разлика от шипобедрената костенурка, която е типична за тревистите ландшафти.

[редактиране] Начин на живот

Шипоопашатата костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва.

Шипоопашатата костенурка снася на 2-3 пъти по 2-5 бели издължени яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 100-120 дни.

[редактиране] Застрашеност

Шипоопашатата костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

Основните причини за застрашеността на шипоопашатата костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания.