Смиловци (Сърбия)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Смиловци.
| Смиловци | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Население: | 163 (2002) |
| Надм. височина: | 736 m |
| Геогр. положение: | 43° 5' 6 сев. ш. 22° 51' 1 изт. д. |
| Пощ. код: | |
| Тел. код: | |
Смиловци (на сръбски: вариант на латиница - Smilovci) е село в Западните покрайнини, Сърбия. То се намира в Община Цариброд (Димитровград).
Съдържание |
[редактиране] География
Село Смиловци се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 12 километра северо-източно от Димитровград (Цариброд). Разположено е в най-голямото карстово поле в източна Сърбия - Одоровско-Смиловското, на локален кръстопът. На североизток от селото извира Забръдската река.
Главните махали на селото са: Горня мала, Долня мала, Сред село, Кордина, Рашина, Кирина и други.
[редактиране] История
Селото се споменава в османо-турски документи от началото на 17 век (1606) под името Исмоловче. Останките в местностите Породин и Трап обаче (приемани от местното население за "латински") дават основание да се твърди, че селото е доста по-старо.
По време на османското владичество Смиловци влиза в състава на казата Шехиркьой (Пирот). Преминалият през селото преди 1878 година Феликс Каниц определя Смиловци като заможно селище.
По време на сръбската окупация през 1878 първата половина на 1879 година Смиловци влиза във Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е част от Царибродска околия, Трънски окръг. По това време то е център на община, включваща в състава си общо седем села.
От ноември 1920 година до април 1941 година и от септември 1944 година Смиловци е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).
През 1976 година селото е водоснабдено.
[редактиране] Население
Въпреки непрестанното намаляване на населението му, Смиловци е най-многобройното село в Забърдието. Населението му е предимно българско. Според преброяванията то се разпределя по следния начин:
- 1900 г. - 628 д.
- 1905 г. - 718 д.
- 1921 г. - 850 д.
- 1948 г. - 964 д.
- 1953 г. - 936 д.
- 1961 г. - 762 д.
- 1971 г. - 513 д.
- 1981 г. - 401 д. (311 българи, 58 югославяни)
- 1991 г. - 287 д.
- 2002 г. - 163 д.
Основеният поминък на работещите в селото е свързан със земеделието и скотовъдството (овцевъдство, отглеждане на свине).
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Смиловски манастир "Св. Кирик и Юлита", чиято църква е изградена през 1839 година.
- Манастир "Св. Петка", изграден в края на 19 век.
- Църква "Възнесение Господне", издигната 1927-1929 година. От тази църква произхождат по-стари икони - от 18 век.
Сeлските патронни празници са "Св. Възнесение Господне" (Спасовдън) и "Св. Георги" (Джурджевдън).
В района на Смиловци е изграден микроязовир, известен като Смиловско езеро.
[редактиране] Личности
- Василий - дългогодишен игумен на Погановския манастир "Св. Йоан Богослов" през втората половина на 19 век, противник на великосръбските претенции
- Елизавета Георгиева (1975 - ) - поетеса
[редактиране] Литература
- Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.184-198
- Чирич, Йован. Селища в Димитровградски край, ч.ІІІ, сп. Мост, бр. 82, Ниш 1983
- Маринков, Jордан. Забрђе. Природно-привредни потенциjали, Димитровград 1999
