Забърдие
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Забърдие (Забърге, Забърде, на сръбски Забрђе) е котловина в пределите на днешна Сърбия и България.
Забърдието се намира между планините Видлич и Вучи баба от север и долината на река Нишава и планината Чепън от юг. Обхваща Годечката котловина, а на запад достига до Пиротското поле. Релефът на Забърдието е нископланински и хълмист.
Тази област има сложен геологически строеж. Изградена е предимно от юрски и триаски варовити скали. Климатът е умерено-континентален.
До 1920 г. Забърдието влиза в пределите на България, а от ноември същата година е разделена на две части. Сръбската част на Забърдието влиза в Община Цариброд (Димитровград), Западните покрайнини. Селата от Забърдието, намиращи се в Сърбия са Бребевница, Височки Одоровци, Гуленовци, Моинци, Мъзгош, Петърлаш, Пъртопопинци, Радейна и Смиловци.
В частта на Забърдието, останала в България, влизат град Годеч и селата от Община Годеч Букоровци, Връдловци, Върбница, Голеш, Каленовци, Лопушня, Мургаш, Разбоище, Ропот, Станинци, Туден и Шума, както и селата от Община Драгоман Беренде, Беренде извор, Липинци, Прекръсте и Чепърлинци.
Най-големите реки в Забърдието са Нишава и нейният десен приток - Забърдска река.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Литература
- Видановић, Гаврило-Сазда. Видлич-Забрђе, Београд 1960
- Маринков, Jордан. Забрђе. Природно-привредни потенциjали, Димитровград 1999
