Софизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Софизъм е дума, мисъл, изказване, която представлява лъжлив аргумент. Също модел и тенденция на такова говорене.
Съдържание |
[редактиране] Историята на софизма
Софизмът по своя произход е техника, преподавана от високо престижна и уважавана група от учители философи и реторици. Негативната конотация на думата, в нейния пренебрежителен и подценяващ модерен отенък на "невалиден аргумент композиран спекулативно", е далеч от репрезентиране на вярванията на истинските Софисти, с изключение на това, че те като цяло са били преподаватели по реторика - тоест, в това число, за да уточним, преподавали са аргументация на едно говорене (Виж Реторика). Но сега, Софистите са познати главно и основно чрез писанията на тяхните опоненти - и ние нямаме нищо, цитирано или упоменато в позитивен аспект, което да е запазено (впрочем знаем, как античните текстове достигат до нас). От малкото останали текстове (дали ще е по-добре да кажем "откъснати изречения"), ние много трудно можем да преценим и съдим за това учение, и да съставим пълен изглед и виждане върху Софистиката. Но при все това, модерното днешно знание за софистиката, посочва и доказва разликата между платоновото говорене за софистите, и това което софистиката в действителност е била. (Основни источници на критика на софистите са Платон и Аристотел)
[редактиране] История на понятието
Значението на думата софист (гр. "умен човек" или някой, който 'прави' мъдрост, който прави бизнес от мъдроста; също магьосник) коренно се променя с времето. Пръвоначално, софист бил някой който давал мъдрост чрез знание на своите ученици Бил е много спицифичен термин приписван и на Седемте мъдри мъже на Гърция. Тоест софистът е бил философ, който в центъра на вниманието си е поставял изучаването на човека и се опитвал да обори основаните върху религията мироглед; но постепенно в разбирането си на процеса на познанието софистите изпадат в субективизъм и отричане на обективната истина - тоест нихилизъм, и накрая свеждат диалектиката до софистика. И така, през 5ти век Пр.Х. в Атина, се разпространява понятието за софист, като реторик, предлагащ да учи младежи в убедителното говорене и водене на спор. От тук термина софизъм.
[редактиране] Аристотеловата гледна точка и други критики
Според Аристотел, и негативната критика на софизма това е неправилен аргумент, мнимо доказателство, докато, според Аристотел, истинското реторично доказателство, което е различно от лъжливия аргумент - софизма, е ентимемата.
За софизми се считат изказвания от сорта на: Ако ти никога не си губил рогата си, значи имаш такива.
Твърдението на Протагор, например е, че задачата на софиста е да се представи най-лошият аргумент като най-добър по пътя на хитроумните уловки в речта, разсъждението, и да се занимава не с истината, а с успеха в спора или чисто практическата изгода.
