Стоил войвода
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Стоил Войвода (истинско име Стоил Иванов Вучков) е български революционер. Роден е през 1841 или 1842 г. в село Енджекьой.
През 1864-1873г. бил овчар в Добруджа. През 1873г. се завръща в родното си село. Сформира малка хайдушка чета във Башовската гора. От там прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Преоблечени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без никой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан.
През 1875г. емигрира в Гюргево, Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен за помощник, апостол на Иларион Драгостинов и войвода на чета в II - ри - Сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание през 1876г.
Подпомогнат от Кондьо Кавръков, Михаил Гаджалов и др., изградил лагер в стара планина в местността Кушбунар, където били пренесени оръжия, боеприпаси и храна, и който трябвало да бъде сборен пункт и изход на база на сформираните чети.
След избухването на въстанието към четата му се присъединява четата на Ил. Драгостинов и Георги Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници, наброяваща вече 72-ма души, води няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг. На 10 май четата води бой при село Нейково (Котленско), където Стоил Войвода е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил Войвода. На чело на останалите 4 въстаници, Стоил Войвода е повторно ранен, спира между селата Близнец и Бинкос сливенско. На 12 май в местността Чешме, при село Бинкос е заловен от потеря. Заради дръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен. Турците занасят главата му набучена на кол в село Близнец.
