Столипиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Столипиново е квартал в североизточната част на Пловдив, на десния бряг на река Марица. Той е населен почти само от цигани и е най-голямото циганско гето в България. В него живеят около 45 000 души, като само 5 000 от тях се определят като Роми. Останалите претендират, че са от турски произход^[1].

Поради многобройните обществени проблеми в него той често е характеризиран като "гето". По думите на пловдивския кмет Иван Чомаков, положението в квартала е дотолкова безконтролно, че той се е превърнал на държава в държавата. Кметът също признае, "че част от хората в квартала не искат да продължават да живеят по този начин и осъзнатата част вече имало желание за съдействие на институциите за спазване на законите".^[2]

[редактиране] Задължения за битови услуги

През 90-те години на XX век повечето жители на квартала отказват да плащат консумирания от тях електрически ток. В интервю за вестник "Марица" през 2002 г. кметът на район Източен в Пловдив, Камен Хаджипетров, посочва тревожно ежегодно нарастване на количеството ток без покриване на задължението за него към "Електроразпределение". Цитираните от него суми са под 1 милион лева за отоплителния сезон 1999-2000 г., около 3 милиона за 2000-01 и над 6,5 милиона за 2001-02 г.^[3] Съизмерими стойности на задълженията са изнесени от bTV - 6 милиона лв. към април 2002 г.^[4]

Фактът, че сметките за ток не се плащат, не се отрича и от депутатката в Европейския парламент Елс де Хрун, живяла две седмици в Столипиново, в нейно интервю пред в-к Дневник. Тя обаче оспорва тълкуването на това плащане като привилегировано положение, обяснявайки го с безработицата в квартала^[5]. Според кмета Хаджипетров, циганите в Столипиново отказали да започнат работата, която им била предложена, под предлог, че предлаганата работа е ниско платена и с лоши условия: "Директно ни казваха, че искат работа на топло и за повече пари". Той обяснява привидния парадокс със съизмеримостта на социалните помощи с минималната работна заплата^[3].

Към 2006 г. проблемът с неплащането продължава да е нерешен и се усложнява от проведената през 2005 г. приватизация на електроразпределителното дружество^[6].

[редактиране] Епидемия от хепатит А

През лятото на 2006 г. в Пловдив избухва епидемия от хепатит "А", като по данни на Националния медицински координационен център до 20 септември 2006 г. от 886 заболели, 637 са в "Столипиново" и 92 в "Шекер махала"^[7].

Според Министерството на здравеопазването "лошото хигиенно състояние в Столипиново е първопричина за епидемията от хепатит "А". Министърът на Здравеопазването Радослав Гайдарски подчертава, че "изключително лошите условия на обитаване в квартала са създали възможност за възникване, увеличаване на случаите и епидемично разпространение на заболявания от хепатит "А" сред живеещите" ^[8].

Вестник Капитал описва камари боклуци, достигащи 1 м^[9]. Това се дължи на факта, че жителите на квартала не са свикнали да изхвърлят отпадаците си в контейнерите за смет и поради това те го хвърлят директно от терасите си. Много често през квартала минава фандрома, която събира еднометровите камари с боклук. Община Пловдив дори е принудена да поиска полицията да следи за чистотата в квартала, защото циганите предпочитат този "цивилизован начин" на опазване на околната среда.^[10]

Епидемията довежда до междуетнически проблеми. Родителите на учениците от 3"А" клас на пловдивското ОУ "Христо Ботев" отказват да пуснат децата си на училище, защото се страхуват за здравето им поради учещите там 13 деца от квартала^[11]^[12].

[редактиране] Престъпност

Според вестник Сега^[13], в квартала се шири търговия с хероин и той е спряган като най-голямото разпределително депо в Южна България. Цитиран е предполагаем дневен оборот от 3 кг хероин и се прави контраст със заловените 56 г хероин за цялата 2004 г.

[редактиране] Незаконно строителство

Според Доклада за изпълнението на съвместния меморандум по социално включване на Република България^[14] "Делът на незаконно строителство в големите градски гета, като например квартал Столипиново в Пловдив, достига до 80 %. " Според други източници ^[15], този процент за Столипиново е 98 %.

[редактиране] Образование

Според данни от социологически интервюта на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия през 2003 г., цитирани от Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет, малко деца от квартала посещават ежедневно училище. Повечето го правят с едномесечни прекъсвания, ходене на всеки 10 дена или почти никакво явяване и така събират повече от 1-2 месеца отсъствия. Те са пускани да преминат в по-горен клас от учителите, въпреки неусвоения материал. Често ходенето на училище е с цели различни от получаване на знания. Цитирани са цели като "да получи шофьорска книжка" за момчета и "да си намерят момче" за момичетата^[16].