Европейски парламент
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейският парламент (ЕП) представя народите на държавите, обединени в Европейския съюз. Институцията еволюира заедно със съюза и съществува първоначално като асамблея, а по-късно е преименувана в парламент.
Ежемесечните заседания на ЕП се провеждат в Страсбург, а извънредните и допълнителни сесии - в Брюксел. Европарламентът има офиси и в Люксембург.
[редактиране] Състав
Броят на депутатите от 1 януари 2007 г. е 785. До края на 2006 г. той бе 732. Всяка страна участва с различен брой представители в зависимост от броя на населението й. Депутатите имат мандат от 5 години. Последните общи избори за ЕП се проведоха през юни 2004 г. България и Румъния, които влязоха в ЕС от 1 януари 2007 г., ще изберат своите евродепутати пряко през май 2007 г. Дотогава временно ще изпълняват функциите им досегашните наблюдатели (при които има няколко персонални промени). До края на мандата на този Европарламент (средата на 2009 г.) България ще има 18 евродепутати, а Румъния - 35. След новите общи избори за ЕП България ще има 17, а Румъния - 33 места.
Европейският парламент представлява 496,5 милиона души, колкото е общото население на 27-те държави-членки на Европейският Съюз . Неговата главна роля, като движеща политическа сила, е създаването на различни инициативи. Влиянието на ЕП все повече нараства, тъй като той е призван да контролира бюджета на евроинституциите. Държавите, които имат най-много представители в Европарламента, са Германия (99), Франция, Италия и Великобритания - по (78), Испания и Полша с по (54), Холандия с (27), Белгия, Чехия, Гърция, Унгария и Португалия с по (24), Швеция (19), Австрия (18). Евродепутатите обаче не образуват национални фракции, а се групират по политически признак. Най-голяма е групата Европейската народна партия-Европейски демократи (ЕНП-ЕД) с 264 евродепутати, следвана от групата на социалистите с 201 члена, Алианса на либералите и демократите за Европа с 90, групата на зелените/Европейския свободен алианс с 42 и др. В началото на 2007 крайнодесните, които дотогава бяха "незаписани", образуваха своя група в ЕП, наречена Идентичност, традиция и суверенитет (ИТС). В нея участват 20 евродепутата от седем страни членки. Сред тях е и Димитър Стоянов от Атака, който стана член на бюрото на ИТС.
[редактиране] Седалища
Макар че обичайно Брюксел се възприема като столица на Европейския съюз и в нея са седалищата на изпълнителните му органи - Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз, в нарочен протокол към Договора от Амстердам е записано, че Европейският парламент провежда ежемесечните си пленарни заседания в Страсбург. Затова понякога неофициално наричат парламента "парламента от Страсбург", подразбирайки Страсбург като демократичната столица на Европа и противопоставяйки го на бюрократичното начало в Брюксел. От практически съображения обаче цялата подготвителна работа по законодателството и срещите на парламентарните комитетети протичат в Брюксел. Нещо повече, Секретариатът на Европейския парламент (администрацията му), в който работят болшинството от административните служители на парламента, е разположен в Люксембург (преди години тук са се провеждали и пленарните сесии). В резултат на това парламентът прекарва всеки месец четири дни в Страсбург, където текат окончателните пленарни сесии и гласувания. Понякога пленарни сесии се провеждат и в Брюксел.
На няколко пъти Европейският парламент е предлагал да получи правото сам да определя мястото на своите седалища и по този начин да прекрати системата с двете седалища, но това е до голяма степен политически въпрос и в няколко последователни договора европейските страни-членки продължават да не му отстъпват това право. Макар че все пак са се отказали от третото седалище в Люксембург още преди двадесет години, спорът между Белгия (Брюксел) и Франция (Страсбург) за основно седалище на парламента продължава. Това обаче е свързано със значителни трудности и разходи - за регулярното преместване на документация и оборудване между двата града (отстоящи на 400 км) са необходими 10 големи камиона и 30 души работници. Освен това общо около 5 000 души, свързани с работата на парламента, също пътуват - самите депутати, техните съветници, чиновниците и журналистите. Разходите се оценяват на около 200 милиона евро годишно. Повечето от депутатите са против използването на седалището в Страсбург и през годините са предприемали различни инициативи за определянето на Брюксел като единствено седалище. Последната такава иницитива вече е събрала над един милион подписа от граждани на Европа на [oneseat.eu].
