Таньо Стоянов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Таньо войвода.
| Таньо Стоянов български революционер |
|
 |
|
| Роден: | 5 април 1846 Сливен, днес България |
|---|---|
| Починал: | 27 май 1876 Араплар, днес България |
Анастас Стоянов Куртев известен като Таньо Стоянов или Таньо войвода, е български революционер, войвода на чета, участвала в Априлското въстание от 1876 година.
Таньо Стоянов е роден в Сливен през 1846 година. Учи в родния си град и след това става джелепин - занимава се с търговия с добитък. Привлечен към революционното движение от Васил Левски, в 1871 година Стоянов става един от основателите на сливенския комитет на Вътрешната революционна организация. Левски го определя за Апостол в Ескиджумайско, Османпазарско, Котленско и Хаджиоглупазарджишко и го снабдява с пълномощно от 15 ноември 1872 г. Таньо Стоянов се заема с дейността на куриер, но скоро е заловен от османските власти, откаран в Цариград и през септември 1872 година и е осъден на доживотно заточение в Диарбекир, Кюрдистан. През февруари 1875 година бяга от Диарбекир и се добира до Румъния, като се установява в Браила.
През август 1875 г. е извикан в Букурещ и е определен за апостол в Сливенско. Преминава в Османската империя и във Варна получава инструкции от дошлия от Цариград Иваница Данчев, среща се в Аккадънлар с поп Харитон и Стоил войвода и през Тутраканско се прехвърлят в Олтеница, където се срещат с Панайот Хитов. Заминава за Турну-Мъгуреле, където след като Гюргевският революционен комитет взима решение за въстание Таньо Стоянов сам организира чета от 26 души. Преминаване на четата на Таньо войвода е съгласувано с това на четата на Христо Ботев. По съвет на Христо Ботев и Никола Обретенов Таньо Стоянов се насочва към Олтеница, за да може едната емигрантска чета да подпомогне въстанието в Източна, а другата в Западна България.
На 16 срещу 17 май 1876 година четата на Таньо Стоянов тръгва от Олтеница, минава Дунава, слиза при село Косуй Българ (днес Пожарево), Тутраканско, и тръгва на юг към Стара планина с цел да се подпомогне въстанието във Втори Сливенски революционен окръг. Четата на Христо Ботев минава Дунава при Козлудуй на обяд на същия 17 май. Пътят на четата на Таньо войвода минава през Делиормана покрай преобладаващо турски села и тя скоро е открита и след нея тръгват потери. Четата води три последователни сражения – при село Спахлар (днес Ломци), на хълма Прирека при село Аязлар (днес Светлен) и последното на 27 май 1876 г. на Керчан баир при село Араплар, днес Априлово, в което четата е разбита и Таньо войвода загива. Главата му е отрязана и разнасяна из околните села.
От 1985 година всяка година между 16 и 27 май се организира единадесетдневен поход „По стъпките на Таньо войвода“.
